Марк Фрост - Списъкът на седемте

Връзката между тях бе безцеремонно прекъсната от чужд глас:

— Тази нощ има непознати.

Гласът беше мъжки и излизаше от голям кръгъл гръден кош. Беше гладък като камъните в студен планински поток, но в него се долавяше тънка, прелъстителна модулация.

— Всички са добре дошли.

Дойл се обърна към медиума. Очите на жената бяха отворени, гласът излизаше от нейното гърло. На Дойл му се стори, че за времето, откакто я бе погледнал за последен път, лицето й бе претърпяло забележима промяна — то вече не беше кръгло, а някак по-грубо, по-квадратно и по-мъртвешко. Очите блестяха с неподвижния блясък в погледа на земноводно, а устата й леко се бе изкривила в похотливата усмивка на сладострастник.

Забележително изпълнение! Въпреки значителния си опит Дойл можеше да си спомни само за още два други документирани случая на подобно явление при медиуми в транс — физиологична трансмогрификация — а сам той за първи път ставаше свидетел на такова нещо.

Тежкият поглед на медиума лениво се премести по масата, прескачайки Дойл, който долавяше колко силно трепери ръката на мъжа отляво. Медиумът прехвана погледа на брата, докато накрая той не издържа и наведе очи като засрамено куче. Тогава медиумът погледна сестрата.

— Ти… имаш нужда да те водя.

Устните на лейди Никълсън се разтрепериха. Дойл изобщо не бе уверен, че тя ще може да отговори каквото и да било, но в този момент се обади Мургавия до него:

— Всички ние смирено очакваме да ни поведеш и бихме желали да ти изразим благодарността си за посещението ти. — В гласа му се долавяше леко съскане, като от повредена гласна струна. Акцентът беше чуждестранен… може би средиземноморски, но Дойл се затрудняваше да го определи по-точно.

Значи този човек беше така наречения амануент — връзката на медиума с клиента. Тези хора обикновено бяха организаторите на подобни операции. Те култивираха в себе си истинска вяра в съществуването на отвъден свят и това определено беше най-добрата им реклама. От тях започваше и самата измама: един готов на всичко продавач използваше услугите им, а те нямаха представа за цената им. Навремето един човек от Глостър му бе казал следното, разказвайки за способностите на иначе слабоумния си син: „Когато предлагат да ти отворят прозорец към другия свят, трябва да си готов да пожертваш няколко тухли“.

Така, екипът започваше да се изяснява: медиум, посредник, момче за всичко, прислужница — бременна за по-пълна емоционална правдоподобност, як съпруг за в случай, че се наложи използването на сила… Можеше да има и други, които чакаха да се намесят, ако потрябва. А лейди Никълсън беше набелязаната жертва. Не съвсем непредпазлива — нали бе пратила на Дойл бележката — но достатъчно нещастна, за да не се пребори с опасенията си. Сега оставаше да се види как ще реагира групата на неочакваната поява на Дойл… макар че появата му май не беше неочаквана.

— Всички сме създания от светлина и душа — както ние тук, така и вие във вашия физически свят. Животът е живот, животът е един, животът е съзидание. Ние ценим живота и светлината у вас, вие също трябва да ги цените у нас. Ние тук всички сме едно цяло и ви желаем хармония, божията благословия и вечен мир. — Думите бяха изстреляни от медиума така, сякаш представляваха стандартно и неведнъж практикувано предисловие, после тя се обърна към Мургавия и вежливо кимна в знак, че процедурата може да започне.

— Духът ви приветства. Духът долавя вашето нещастие и желае да ви помогне с каквото може. Обърнете се към него директно — каза Мургавия на лейди Никълсън.

Борейки се с неочаквано появилата се в нея дълбока неувереност, лейди Никълсън не отговори, сякаш усещайки, че задаването на първия въпрос е равностойно на отказ от досегашните й вярвания.

— Можем да си вървим, можем да си вървим — наведе се към нея брат й.

— Започни с твоя син — неочаквано проговори медиумът.

Тя трепна, вдигна глава и погледът й изведнъж се фокусира.

— Дошла си да ме попиташ за сина си.

— О, боже мой! — Очите й се напълниха със сълзи.

— И какво би искала да попиташ Духа? — опита да се усмихне окуражително медиумът, но резултатът не беше убедителен.

— Откъде знаете? — Сълзите вече се стичаха по бузите й.

— Синът ти премина ли? — Фалшивата усмивка не беше изчезнала.

Тя поклати глава, че не разбира.

— Имаше ли смърт? — намеси се Мургавия.

— Не съм сигурна. Точно това е… не знаем… — Тя отново се запъна.