Марк Фрост - Списъкът на седемте

Само че пламъкът на свещта на масата, който единствен го отделяше от мрака нататък, не бе трепнал. Дойл прекара ръка над пламъка и той се раздвижи. В следващия миг забеляза оставената до свещта стъклена купа, в която плуваха ебонитовочерни отблясъци от трепкащата светлина.

Отворът на купата беше широк колкото двете му длани. Стъклото бе плътно, тъмно и богато украсено с някакъв мотив. Прекара пръст по някакви конични рога, явно украсяващи високо вдигнатата глава на животно. Може би някаква ловна сцена? Погледът му се премести върху тъмната, влажна и сякаш овъглена маса, която потрепваше в купата — повърхността й бе на люспи и почерняла, разнасяше се противна остра миризма. Преборвайки се с инстинктивното си отвращение, Дойл беше готов да мушне с изследователска цел пръст в гъстата течност, когато влажно избълбукване под повърхността й му разкри, че това не е инертна маса. Купата започна да вибрира и се затресе по плота на масата. „Добре, добре, ще се върнем по-късно на теб“ — помисли той и отстъпи.

Откъм вратата непосредствено пред него се разнесоха слаби гласове: тихи, ритмични, почти музикални, някак в ритъм с подскачащата по масата купа, може би предизвикали я по някакъв начин. Не, това не беше песен, по-скоро някакво припяване с неразбираеми думи…

Вратата отдясно се отвори. Там стоеше момчето, което бе видял да влиза. То го гледаше без никаква изненада.

— Дойдох за сеанса — проговори Дойл.

Момчето сбърчи вежди и изпитателно го огледа. Сега му се видя по-възрастно или по-скоро дребно за възрастта си. Да, определено беше доста, доста по-възрастно. Лицето му бе изплескано с мръсотия, над ушите му бе нахлупена шапка, но нито шапката, нито мръсотията можеха напълно да скрият сбърчените му вежди и присвитите му очи. Това лице си беше направо плетеница от бръчки. А в безстрастно гледащите очи вече не се виждаше нищо детско.

— Лейди Никълсън ме очаква — допълни уверено Дойл.

Изражението на момчето само за миг трепна от мигновено извършена преценка, после очите му станаха безизразни… сякаш някой ги бе изпразнил от изражение. Дойл изчака десет дълги секунди: чакаше всеки миг момчето да се катурне настрани — може би ставаше дума за лек припадък — готов да се пресегне и да го прихване… но в следващия миг съзнанието му се възвърна. То разтвори вратата широко и вдървено се поклони, явно показвайки на Дойл, че може да мине. „Епилептик, с явно обременено детство, забавен от недояждане растеж, може би ням. По улиците на Ийст Енд могат да се намерят пълчища подобни нещастници — мина малко безсърдечно през главата на Дойл. — Купуват се и се продават за по-малко от монетите в джоба ми.“

Дойл мина покрай момчето и влезе в гостната. Напевните гласове вече се разнасяха малко по-отчетливо и идваха от помещението зад затворената плъзгаща се врата пред него. Той чу вратата зад гърба му да се затваря, обърна се и видя, че момчето го няма. После тихо пристъпи напред, но в мига, в който се приближи до отсрещната врата, гласовете зад нея стихнаха и остана да се чува само едва доловимото съскане на газовите лампи.

И в този момент вратата се отвори. Момчето стоеше от другата страна и му направи жест да мине. В изненадващо просторната стая зад него сеансът набираше скорост.

Началото на съвременното спиритуалистично движение е свързано с една измама. На 31 март 1848 година в дома на семейство Фокс — най-обикновени хорица от Хайдсвил, Ню Йорк — започва да се разнася тайнствено почукване. Звуците продължават месеци наред, но само когато двете дъщери на семейството — девойки в предпубертетна възраст — се намират в една и съща стая. През следващите няколко години сестрите Фокс натрупват състояние от избухналия в национален мащаб истеричен интерес към тях: те издават книги, провеждат публични сеанси, предприемат лекционни турнета, общуват без притеснение със знаменитости. И едва в края на своя живот Маргарет Фокс признава, че всичко е било най-обикновена измама, основаваща се на все по-усложняваща се система домашни фокуси. Но вече било късно да се заглуши vox populi 3 3 Глас народен (лат.). — Б.пр. , който ясно изразявал обществената нужда от провеждане на автентични експерименти със свръхестественото. Първенството на Науката пред поръждясалите устои на Църквата вече било създало онази удобна леха, в която Спиритуализмът пуснал жилавите си корени.

Целта на движението била пределно ясна: потвърждаване съществуването на светове отвъд физическия чрез директна комуникация с духовете посредством медиуми — индивиди, способни да се настроят към по-високите честоти на безтелесния живот. Схемата била ясна и по принцип една и съща: след като откриел и развиел специалната си способност, медиумът завързвал „познанство“ с дух водач, а той започвал да играе ролята на обслужващ космическото гише „Загубени вещи“. Понеже повечето клиенти на медиума обикновено били родственици на неотдавна пренесли се в отвъдното, те рядко проявявали по-специален интерес от това да се убедят, че скъпите им покойници успешно са пристигнали на другия бряг на Стикс. Задачата на духа водач била да измъкне доказателство за автентичността на връзката с леля Мини или бате Бил, като направи публично достояние някоя интимна шега, известна само на опечалените и потърпевшия.