Марк Фрост - Списъкът на седемте

В един момент вагонът се разтресе от рязко спиране и Дойл се събуди. Индийката, като всички пътници в техния вагон, се бе надвесила през прозореца и гледаше наляво.

Бяха спрели в земеделски район. Успоредно на линията вървеше черен път, разсичайки обширна нива, засята със зимна царевица, която бе изсъхнала. Огромна каруца със сено, теглена от два грамадни коня, се бе обърнала в канавката край пътя. Единият от конете — дорест жребец — се блъскаше диво и риташе с крака във въздуха. Другият — сив на петна — лежеше по гръб в канавката, хъркаше с пяна на уста и немощно се опитваше да се измъкне от нея, но явно бе смъртно ранен. Коларят — младо момче — опитваше да се приближи откъм задницата на раненото животно, но двама възрастни работници го задържаха. Дойл погледна по-нататък по пътя и видя нещо, което може би беше причинило инцидента.

Дали беше плашило? Не, защото макар силуетът му да бе подобен, то бе голямо, много по-голямо от обикновените плашила — извисяваше се на близо три метра. Освен това не беше изработено от слама — очертанията му бяха много по-добре очертани и комплекцията му бе някак много по-стегната. Във фигурата се долавяше нещо зловещо. Тя изглеждаше привързана към някакъв кръст и ръцете й бяха приковани към него с… дали това не бяха гвоздеи за траверсите? Да, не можеше да има никаква грешка: над повехналите царевични стебла се издигаше разпятие, обърнато точно към релсите. Но на главата нямаше трънен венец. Вместо това там се виждаха… да, това си бяха рога — конични, остри и извити. В съзнанието на Дойл проблесна образът на демона, който бе видял изгравиран върху стъклената купа в хола на Чешир стрийт 13. Доколкото можеше да си спомни, това тук беше същото.

Останалите пътници постепенно осъзнаваха какво представлява тази фигура. Започнаха да се надигат гласове да подпалят богохулственото творение, но преди някой да успее да предприеме каквото и да било, локомотивът предупредително изсвири и кошмарната фигура постепенно се скри, оставайки назад. Последният спомен на Дойл от този епизод бе как един от работниците, игнорирайки протестите на коларя, се приближава с ловджийска пушка към падналия кон.

Индийката изгледа продължително Дойл, но отмести поглед в мига, в който срещна неговия, и подхвана изморителното си четене. Остатъкът от двучасовото пътуване мина без повече инциденти.

На една колона веднага на излизане от гарата в Кеймбридж имаше плакат — с фотография, в случай че някой неверник си позволи да се усъмни.

Теологическото общество организира довечера беседа с лектор Е. П. Блаватска.

20:00 часа, Грейндж Хол, до Маркет Плейс.

Установил с точност до минута къде ще се намира тя, но разполагащ с четири свободни часа до този момент, Дойл се отправи в търсене на Кингс Колидж и кабинета на професор Армънд Сакър.

Започваше да се стъмва. Той тръгна покрай река Кем, излезе на Кингс Парейд и попадна право в стария център на града. Духаше противен пронизващ вятър и Дойл вдигна яка. Чарлз Дарвин бе вървял като студент по същите пътища. И Нютон, Байрон, Милтън, Тенисън и Колидж. Свещените места, из които вървеше, му напомниха за разочарованието от младежките му години, когато липсата на достатъчно средства в семейството бе накарала родителите му да го изпратят в не толкова скъпия Единбургски университет. Вредният ефект от възмъжаването му в едно класово общество все още пораждаше вълни на възмущения в гордото му сърце.

От другата страна на площада, точно срещу черквата „Сейнт Мери“, се издигаше величествената класическа фасада на Кингс Колидж. Дойл мина през безвкусно оформения портал и се озова в напълно безлюдния вътрешен двор, почти потънал в здрач.

Избра единствената сграда, в която светеше, влезе, чу звук от тътрещи се крака, последван от кихане, и това го накара да отиде натам. Озова се пред дългата зала на библиотеката. Съсухрен служител разместваше без видима система купчини книги, вземайки от куповете и слагайки върху количката до себе си. Лицето му бе сърдито и червено, а черният му халат и килнатата перука го правеха да прилича на плашило.

— Извинете, не бихте ли ме упътили как да намеря професор Сакър?

Служителят отново изсумтя, без да му обръща никакво внимание.

— Професор Армънд Сакър. Антични предмети — продължи Дойл, повишавайки глас. — Предимно египетски, но също гръцки…

— Боже господи, човече! — Служителят най-сетне го зърна с периферното си зрение, отскочи и опря гръб на количката, изплашено сложил ръка върху сърцето си.