Марк Фрост - Списъкът на седемте

Две възражения: първо, на масата има прясно мокро петно. Чашата за вино е била оставена… а е трябвало да се изтърколи към завесите заедно със свещта и, второ, на пода до тялото се виждаха няколко хапчета. Кучето се опитваше да лапне едно от тях от килима. Кой знае, може да е изпуснала кутията и да се е навела да събере хапчетата, когато… не, в ръката й нямаше нито едно хапче.

Той разгледа кутийката. Там, сред мъхесто парче плат и други непотребни неща, се мъдреха хапчета. Добре, в такъв случай хапчетата са се изсипали и тя е успяла да прибере няколко…

Зад гърба му се разнесе задавено изквичаване и той се обърна. Кучето на Петрович бе паднало настрани, през тялото му премина тръпката на кратка агония и… толкова. „Умря… и в известен смисъл така може да е по-добре“ — мина през главата на Дойл. Не беше от онези кучета, които някой друг би могъл да обикне… от устата му бликаше пяна. Отровено.

Значи някой бе отровил Петрович и може би изобщо не се бе опитвал да скрива този факт. Дойл леко повдигна тялото й… и под него имаше хапчета. Едната страна на челюстта й изглеждаше зле ударена. Сигурно се бе борила и, изглежда, бе блъснала кутийката с лекарството, разпръсвайки хапчетата. Нападателят я е насилил да погълне отровата и набързо се е опитал да събере хапчетата, преди да избяга през отворения прозорец. Да… на перваза се виждаше размазана следа. Свещта е паднала по време на боричкането, а може убиецът съзнателно да я е бутнал, за да замаскира злодеянието. Тялото й все още бе топло. Неизвестният бе напуснал тази стая преди не повече от десет минути.

Поредната смърт, в която имаше пръст и той. Горката Петрович. Невъзможно му бе да си представи по какъв начин тази женица би могла да се забърка в нещо, което да доведе до смъртта й.

Внимавайки да не докосне таблетките, Дойл затвори кутийката, сложи я в чантата си и вече беше на прага на вратата, когато погледът му случайно се спря на листчето хартия, което стърчеше изпод малкото огледало, окачено на стената.

Той го изтегли и прочете:

Доктор Дойл,

Крайно наложително е да поговорим. Заминавам за Кеймбридж. Петрович ще Ви каже къде да ме намерите. Не се доверявайте на никого. Нищо не е каквото изглежда.

С дата от тази сутрин. Блаватска се намираше в Кеймбридж. Убиецът бе запушил устата на Петрович, но не бе намерил бележката. Дойл остави Петрович да се възнесе на небето. Вече нямаше никакви съмнения къде трябва да отиде самият той.

Дойл не забеляза да го следят на път за гарата, нито пък някой да се опитва да види закъде си купува билет на касата или на кой влак се качва. Избра място, от което да вижда кой се качва във вагона, но никой от тези, които го сториха, не му обърна и най-малко внимание.

Влакът най-сетне потегли и Дойл се захвана с преглед на купчината вестници, с които се бе запасил, търсейки, макар и намек за изчезването на лейди Никълсън. Пушекът на локомотива някак незабележимо се разтваряше в почернялото от сажди и дим небе над града. Загледан в мяркащия се покрай прозореца на купето уличен живот, Дойл почувства как завистта към лишения от трусове живот на обикновените хорица отстъпва пред тръпката на възбудата. Той имаше мисия, да, може би опасна, но мисия — а това означаваше цел , а целта бе онази точка, към която вътрешният му компас жадуваше да се насочи. Въпреки умората сетивата му се бяха изострили: той възприемаше с неестествена яснота вкуса на сандвича, който бе купил за из път и преди малко бе изял; наслаждаваше се на приятно топлата пяна от изпитата бутилка бира, вдъхваше с наслаждение богатия аромат на мавританския тютюн на лулата си.

На мястото пред него седна възпълна индийка. Кафявото й лице беше скрито под воал, който показваше само бадемово издължените й очи и аленото петно на челото й. Външен израз на мистичното трето око, спомни си Дойл прочетеното за хиндуизма, прозорец към душата и разгръщане цвета на лотоса с хиляда венчелистчета. Изшумоляването на пакетите, които тя се опитваше да подреди, го накара да осъзнае, че неволно се е втренчил в нея. Той се сепна, наклони с два пръста шапката си и приветливо й се усмихна. Жената с нищо не показа, че е забелязала опита му за вежливост. Висша каста, помисли той, оценяващо разглеждайки дрехите и маниерите й. Зачуди се защо жена като нея не пътува в първа класа, съпроводена от семейството си или поне от придружител.

Ритмичното потракване на колелата и равномерното полюшване на вагона в комбинация с погълнатия алкохол приспаха Дойл и още докато влакът напускаше покрайнините на Лондон, той задряма. Събуждаше се от време на време само за миг и единственият му спомен бе как спътничката му седи наведена над малка книжка и прекарва пръст по редовете. Накрая сънят го победи. Сънищата му бяха горещи и бързи — фантасмагорична амалгама от бягство и преследване, тъмни лица и ярка светлина.