Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Греховете ти са простени — успокои го Спаркс. — Помогни ни сега.

Нагласиха оръдието в упор срещу масивната врата.

— Дойл, намери нещо да го запънем — нареди Спаркс. — Защото иначе откатът ще обезсмисли всичките ни усилия. Лари, зареди през дулото, уплътни както трябва, сложи най-тежките и най-остри неща последни, защото едва ли ще можем да стреляме повече от веднъж.

Двамата се захванаха да изпълнят заповедите му. Спаркс извади една от стъклениците, които така небрежно беше взел от лабораторната маса на тръгване, внимателно я постави на земята, издърпа ризата си от колана на панталоните и се захвана да цепи тясна лента покрай шева. След секунди Дойл се върна, влачейки ръждясала верига с котва.

— Това ще свърши ли работа? — попита с надежда той.

— Чудесно си се справил, приятелю.

Завързаха оръдието с веригата, докато Лари натъпкваше подбраните от него боклуци през дулото с дълго гребло от венецианска гондола.

— Готово — съобщи Лари.

— А с какво ще гръмнем? — поинтересува се Дойл.

— Мислех да използваме този нитроглицерин — каза Спаркс, отви запушалката на стъкленицата и внимателно я нагласи в оръдието.

— Ти си носил нитроглицерин в джоба си! — възкликна Дойл, обезпокоен със закъснение.

— Напълно безопасен е — детонира само при запалване или пряк удар.

— Боже господи, Джек! Ами ако беше паднал в тунела?

— Е, вече нямаше да имаме главоболия, нали? — отговори Спаркс и натъпка лентата в дупката за фитила.

Някакви сандъци се катурнаха само на двайсетина метра зад тях.

— Ето ги — предупреди Лари и извади ножовете си.

— Отдръпнете се — нареди Спаркс.

Лари и Дойл се скриха. Спаркс поднесе факлата до импровизирания фитил и се присъедини към тях. Наведоха глави зад сандъците, затвориха очи, сложиха ръце на ушите си и зачакаха експлозията. Напразно.

— Не гръмна ли вече? — попита Дойл.

— Не чуваш ли, че не е?

Някъде наблизо паднаха още няколко сандъка.

— Ако нещо ще става, да става — обади се и Лари.

Спаркс предпазливо пристъпи напред, за да види каква е причината за забавянето. Дойл стисна още по-здраво ятагана и го погледна за пръв път. Имаше чувството, че сънува сън, в който по някаква причина е взел в ръце реквизит от оперетата „Пиратите на Пензанс“. Спаркс безстрашно надникна в дупката за фитила и в следващия миг отскочи и спринтира към прикритието.

— Още гори… — И преди да довърши, се озова със скок при тях.

Оръдието гръмна, изхвърляйки от дулото си сноп искри и грамаден облак бял дим. Тримата веднага се изправиха и хукнаха напред. Зарядният сандък се бе натрошил и топът се бе килнал на пода. Едва не се бе пръснал, но геройски бе издържал заряда и дори беше свършил работата. Двете крила на вратата висяха на пантите си, натрошени на трески, и това бе станало в последния възможен момент, понеже зад гърбовете им се разнасяше отвратителното ръмжене на преследвачите им.

— Да се махаме оттук — ненужно предложи Спаркс.

Затичаха се, прескачайки отломките по пътя си, прескочиха веригата, с която вратата бе пристегната от другата страна, и се озоваха пред стълбище, което водеше нагоре и към свободата.

— Продължавайте — нареди Спаркс, спря под стълбището и откъсна още една лента от ризата си.

— Какво смяташ да правиш, Джек?

— Не бих искал да се надбягваме с тази пасмина по улиците на Блумсбъри.

Тъмните силуети се приближаваха към тях, материализирайки се от облаците дим.

— Давайте, аз ще ви настигна — успокои ги Спаркс, отвори втора стъкленица с нитроглицерин и започна да излива съдържанието й на пода.

— Щом казва да вървим, трябва да вървим, шефе — съгласи се Лари и дръпна Дойл за ръкава.

Най-бързите измежду преследвачите им вече бяха стигнали до избитата врата.

— Револверът ми, Джек — напомни Дойл, без да помръдва.

Спаркс го погледна, сякаш той бе полудял, после извади револвера от колана си и му го хвърли. Дойл спокойно се прицели и изстреля и шестте патрона по приближаващите се фигури. Водачите им неистово изкрещяха и се дръпнаха встрани от дупката, което даде време на Спаркс да доизлее стъкленицата и да нагласи дългата лента така, че единият й край да е потопен в малката локва, а другият да отива към стълбището.

— Бягайте! — извика Спаркс.

Лари дръпна Дойл нагоре по стълбите, а Спаркс запали фитила с факлата и спринтира с все сили след тях. Точно когато завиваха на площадката, Дойл се обърна и видя водача им да стъпва на първото стъпало: висок, невъзможно дългокрак, мършав, с тънки като клечки крайници, тресящи се спазматично, с коса и зъби, които се крепяха върху разядената глава само благодарение на придържащата ги прогнила лента, с малки като карфици червени очички, които светеха с неподправена злоба. Това видя Дойл в онзи кратък миг преди цялото мазе да се скрие от погледа му едновременно с тътена на оглушителна експлозия, която заличи и звук, и образ. Стените се напукаха, облаци дим се разлетяха във всички посоки, скривайки от погледа малкото, което можеше да се види. Стъпалата под краката им се разиграха като клавиши на раздрънкано пиано.