Джей Ръсел - Небесни псета

— Защо пък аз? — попитах.

За мен въпросът беше риторичен.

— Карма? — рече Йоримицу.

Според мен се пошегува. Никой не се засмя.

— Така и не ни обяснихте какво общо има всичко това с нас — каза Роза с уморен глас.

— Геньоша, а оттам и горьо-до са проникнали дълбоко в самата основа, на която се крепи властта на корпоративна Япония. Много корпорации са под влиянието на якуза. Не всички съзнават степента на това влияние, дори неговото съществуване. Геньоша пипат много внимателно, усвоили са това тънко изкуство през годините, когато са живели в сянката на властта и са дърпали конците, без да го усети никой. Различните кланове, спадащи към якуза, отстояват интересите си по различен начин, в различни отрасли и предприятия. Инвестициите им са и материални, и духовни. Почеркът на геньоша се проявява къде ли не — дори в сектата Аум, която пусна отровен газ в токийското метро, личи дългата ръка на геньоша. Но основните им усилия са съсредоточени главно в „Йошитоши Интернешънъл“.

— Бинго! — извиках аз — в главата ми бе светнала лампичка.

— Според мен във вашата страна е направено много, за да се увеличи японското влияние. Шуми се доста и как японците се сдобиват с американски фирми и американски имоти. За нас е пълна загадка как някой, който си продава къщата, се оплаква от купувача, въпреки че брои на драго сърце парите, които е получил от сделката. Ако някоя японска фирма купува нещо в Съединените щати, то е само защото е получила тази възможност. Ние, японците, открай време се славим като предприемчиви хора, които не пропускат възможностите. Това е качество, което, доколкото разбирам, американците превъзнасят на думи. Но както личи, само ако те се възползват от тези възможности.

— Да, в това отношение американците са си доста смешни — изпелтечих аз.

— Не виждам нищо смешно — отбеляза Йоримицу. — Вашият господин Джак Рипън предостави тази възможност на „Йошитоши“. Както се изразявате вие, предложението бе прекалено добро, за да го отхвърлиш.

— Но знаел ли е Рипън какъв буркан с червеи е отварял? — поинтересувах се аз. Йоримицу вдигна озадачено вежда. — Не е ли бил наясно с влиянието на геньоша?

— Разбира се, че е наясно — отвърна Йоримицу. — Самият Джак Рипън е горьо-до.

— Ама че работа! — изругах аз.

Бях чувал през годините как мнозина наричат Рипън жив дявол, но колцина ли наистина вярваха, че той се е съюзил със силите на мрака? Добре де, какво съм седнал да задавам такива тъпи въпроси? Погледнах към Роза, но тя се разсейваше. Не знам дали защото не можеше да приеме подобно твърдение, или просто защото бе изтощена.

— „Йошитоши“ вече е направил значителни вложения в Съединените щати, но хората във фирмата — а чрез тях и горьо-до — се домогват да навлязат още по-осезаемо във вашата култура.

— В какъв смисъл?

— Ние в Япония възприемаме света много по-цялостно, холистично, отколкото вие в Щатите. Например не разграничаваме бизнеса от удоволствието. Представяме си по различен начин и обществения, и частния живот, и пространството между тях. В Щатите един предприемач купува дадено предприятие, за да го раздроби и да го продаде на части, за да спечели бързо. Японският предприемач купува частите и търси начини да ги обедини така, че да създаде по-голямо цяло. Вие гледате в близкото бъдеще. А ние се целим в далечното. И то не само в предприемачеството, но и в културата. Горьо-до — също. Те виждат възможности тук, в Щатите. Може би не днес, дори не и утре. А в по-далечно бъдеще. Те виждат цялото отвъд частите, вътре в частите. Ако поканите корпоративна Япония — „Йошитоши“ — в своята страна, вие взимате не само частта. Заедно с нея идва и престъпна Япония — якуза. Но също така и духовна Япония, тъй като те са части от едно неразривно цяло. Геньоша. Горьо-до.

— И какуре ли? — попита Роза.

Сега вече внимаваше.

— И какуре — кимна Йоримицу. — Ние също трябва да гледаме в бъдещето. Каквото и да става тук, в Лос Анджелис, то е само част от стратегията, ход в една игра, играна в продължение на много-много години. И най-дребната ми постъпка днес ще отекне пред мен и през идните години значението й многократно ще се увеличи. И то по начин, който надали съм очаквал. Ако не обмислям внимателно тези постъпки, как ще си представя какви ще са последиците от техния отзвук след десет, петдесет, сто години!

— Никога не бих се сетил да погледна на нещата в тази светлина — отбелязах аз и поклатих глава. — Прекалено сложно и потискащо е.