Съдийката кимаше, без да откъсва очи от книжата пред себе си.
— Госпожице О’Брайън, това по адмиралтейското законодателство ли е?
— Отчасти да, Ваша чест, но в по-голяма степен е гражданско дело. Адмиралтейското законодателство е приложимо само до неправомерната намеса при изваждането на останките, които не са били изоставени, какъвто е нашият случай.
— Вие пледирате, че става дума за адмиралтейско и гражданско право, а двете дела, които искате да съчетаете, се намират в еднакво объркано състояние.
— Ваша чест, първото дело срещу Бреговата охрана…
Съдийката й махна с ръка да замълчи.
— Мога да прочета и сама жалбите, госпожице адвокат — такива каквито са. Тя свали очилата си и се наведе напред със строго изражение. — Вие се явявате пред този съд с купчина заплашителни молби, за да принудите правителството да изпълни желанието ви, водена от предпоставката, че ще се случи сериозна щета, ако веднага не удовлетворя тъжбата ви и издам съответните нареждания. Това е фронтално нападение и изисква много убедително изложение на фактите, да не говорим за тяхната правна окраска. И след като казах това, ще трябва да видим дали изобщо сте допусната да практикувате в този съд.
— Ваша чест, моята молба е пред вас, заедно с другите документи. За протокола — допусната съм да практикувам в щата Вашингтон и във федералните окръжни съдилища в Западния окръг Вашингтон, затова настоявам за спешно разрешение за допускане до този съд.
Жаклин Уолтън поклати глава и се разсмя в отговор.
— Вие си позволявате твърде много, госпожице О’Брайън — да дойдете тук и да поискате автоматично да бъдете допусната, очаквайки да забравим нормалната процедура.
Грейси усети как мозъкът й превключва на по-високи обороти. Предишната вечер бе проучила съдия Уолтън и знаеше, че е твърда, ала наивно се бе надявала, че когато жена пледира пред съдийка, това би предизвикало поне минимално съчувствие.
— Ваша чест, никога не бих постъпила така, ако това не бе наистина спешен случай, който изисква справедливо решение от този съд.
— Това вече го казахте. А сега ми кажете, госпожице адвокат, защо смятате, че съществува непосредствена заплаха от нанасяне на щети, която изисква от мен да действам незабавно и да ви допусна да практикувате в този съд, както и да принудя цялото правителство на Съединените щати да извърши маса неща?
— Добре, Ваша чест, аз…
— Искам да кажа, че ако някоя агенция на щатското правителство си е дало труда и времето и е похарчила пари и ресурси, за да извади останките на сваления самолет на клиента ви, какви евентуални доказателства имате, които да ви водят към странното заключение, че тази агенция възнамерява да ги унищожи?
— Не унищожаването на останките ни безпокои, Ваша чест. Става дума за възможността при складирането им, при превозването, при скриването им или при продължаващото владеене над тях те да променят евентуално оневиняващо доказателство, съдържащо се в тях, а това означава…
— Госпожице О’Брайън, аз не понасям в този съд да се говори на изопачен юридически жаргон, когато и обикновеният английски може да свърши работа. Преразкажете казаното от вас така, че да може да го разбере и обикновен човек.
— Да, госпожо.
Съдията поклати раздразнена глава.
— Госпожице адвокат, не съм „госпожо“, а съдия. В много случаи — многострадална, но съдия, независимо от пола. Можете да се обръщате към мен със „съдия“ или „Ваша чест“. Но не и с „госпожо“. Ясно ли е?
— Да, Ваша чест, моля да приемете извиненията ми.
— И за протокола — одобрявам молбата ви за допускане да практикувате в този съд, но няма да търпя прекалено цветист език. В девети окръг може и да харесват подобна словесност, но аз не я толерирам тук.
Грейси кимна, стараеше да се прикрие объркването си — всичките й предварително съставени и репетирани доводи изведнъж се пръснаха в безпорядък.
„Добре. Обикновен английски, каквото и да означава това.“
— Ваша чест, ФАА е отнела пилотския лиценз на командир Роузън, основавайки се на обвинението, че е катастрофирал със самолета си поради безразсъдно пилотиране. На командир Роузън — моят клиент — се счупва витло по време на полет и нанася такива повреди, че не е могъл да овладее самолета. Счупеното витло е причина за катастрофата. Абсолютно неопровержимо доказателство за счупеното витло лежеше на дъното на Залива Аляска ведно с останките на самолета. Това доказателство би оневинило веднага моя клиент по основното обвинение към него. Но държавните власти решиха да извадят и преместят тези останки. В процеса на изваждане и преместване на останките властите поставиха под заплаха възможността на клиента ми да се оправдае по фалшивото обвинение в безразсъдно пилотиране, като променят физическо доказателство. Ако физическото доказателство — останките — в този момент още доказват неговата невинност, тогава е от жизненоважно значение да се забрани на всекиго да… да не… да ги пипа повече.
Читать дальше