Филип Шелби - Разплата

— Проблемът на Бил е в това, че е прекалено консервативен. Точно така е записано в психологическия му профил. — Той посочи с широк жест към креслото пред писалището си. — Научих, че се интересувате от нашата операция „Лупа“.

Тази операция — версия на ЦРУ, еквивалентна на правителствената програма за защита на свидетелите — беше сред личните завоевания на директора Сам Питърсън. Той й бе посветил много безсънни нощи последните четири години, за да помогне на все още неразкритите, но заплашени от предателства свои агенти в чужбина, предимно в Китай и в останалите страни от Далечния Изток. Според файловете за тези агенти, които представиха на Смит — след грижливо заличаване на истинските имена и отличителни данни на агентите — директорът Питърсън не си беше губил времето напразно. Неговата програма беше спасила живота на мнозина от заплашваните агенти.

— Запознати ли сте с подробностите около убийството на майор Моли Смит?

— Само ми докладваха накратко — отвърна Питърсън и добави с приглушен глас: — Приемете моите съболезнования.

Смит остана доволен от този подход — не му се искаше отново да навлиза в мъчителните за него подробности.

— Моли се е опитвала да скрие своите двама информатори — продължи той.

— В армията имат своя програма за защита на свидетелите — уточни Питърсън.

— Но понякога възникват причини, поради които програмата на военните не можа да бъде приложена.

Смит знаеше, че някъде в този кабинет бавно се превъртат ролките на професионален магнетофон, записващ всяка от думите на двамата събеседници. Всичките му изказвания по-късно ще бъдат старателно анализирани.

— Защо не опитахте в Министерството на правосъдието?

Смит кимна сухо.

— Там нищо не постигнах. Сега вие сте единствената ми надежда.

— Извинете ме за момент.

Питърсън леко завъртя стола си и застана с лице срещу екрана на компютъра. Смит видя само как пръстите му се надигаха и спускаха, докато той работеше с клавиатурата. Накрая Питърсън спря да натиска клавишите, вдигна очи към екрана, който оставаше недостъпен за погледа на Смит, и подаде още една команда. Лазерният принтер започна да печата. Питърсън взе първия лист от купчината и го подаде на Смит.

— Истинските им имена са променени — каза той. — Но те въобще не са от значение в случая. Останалата информация е актуална, има сведения дори и с днешна дата. Тук са изписани имената на хората, с които моите подчинени са работили през последните три месеца — персонално или чрез посредници. На всеки от тях беше осигурено укритие. — Питърсън се запъна леко, преди да продължи: — Много съжалявам, но сестра ви никога не се е опитвала да се свърже с мен.

Смит му върна списъка.

— Можеше да ми го заявите направо. Не беше необходимо да виждам списъка.

Питърсън сви рамене.

— Може би. А може би не. Не зная как възнамерявате вие сам да се справите. Или не сте напълно откровен с мен. Може би вече имате имената им, но се нуждаете от потвърждение за тези имена или пък не знаете къде се укриват в момента.

— Бих искал да науча къде се укриват.

— Значи това ще бъде следващата ви задача?

— Нямам друг избор.

— Ще приемете ли един колегиален съвет?

— Разбира се.

— Тъй като пристигнахте при нас без никаква информация, от това следва, че сестра ви е успяла много добре да прикрие следите на двамата си информатори. Опитайте се да се поставите на нейно място. Ако обстоятелствата са изисквали спешни мерки, доколко далеч тя би решила да ги отведе, така че да са в пълна безопасност? Какво може да е било влиянието на фактора време? Дали тя би рискувала да ги скрие в среда, която вече е била позната на двамата свидетели, за да се подсигури допълнително?

Смит разбра накъде бие Питърсън — той не изключваше вероятността Логан Смит вече да е узнал истинските им имена, заедно с пълните им досиета. Явно не допускаше, че Смит действа на тъмно.

— Благодаря ви за помощта — кимна Смит.

Питърсън му махна с ръка, все едно че няма за какво да му благодари, след което натисна бутона, монтиран върху диктофона, за повикване на секретарката.

— Алис ще ви изпрати до долния етаж. Ако желаете, може отново да се обадите на Бил. — Питърсън удостои посетителя с още един поглед. — Ако нещо се обърка или просто се нуждаете от помощ, обадете ми се.

Когато Смит отвори вратата, за да напусне кабинета, Питърсън реши, че сега, на излизане, раменете на специалния агент са провиснали малко повече, отколкото при влизането. Товарът започваше да натежава на плещите му, а му предстоеше още дълъг път.