Филип Шелби - Разплата

— Аз бях твоята охрана, Стивън. Видях те там, на „Нешънъл“, когато пристигна с фолксвагена си. Ти паркира в забранената зона, за да бъде прибрана колата от полицията, както те бе посъветвала Моли. Когато ти стана от мястото си, за да слезеш в Атланта, Бети разтвори някакъв роман на коленете си. След като остана сама, тя се опита да чете, но според мен не успя да се съсредоточи в текста. Вероятно си мислеше само за теб.

— О, за бога… Колинс? Нали така ти беше името?

— Военен следовател Рейчъл Колинс.

— Е, военен следовател Колинс, какво, по дяволите, стана с Моли? Какво ще правим сега ние двамата, аз и Бети?

Рейчъл едва се сдържа да не го наругае. Но веднага си припомни, че сега не бе най-важното дали Коупланд се държи възпитано или не с нея. Най-важното бе да не прекъсне връзката.

— Видя ли кадрите по телевизията? Чете ли вестниците?

— Да.

Рейчъл въздъхна с облекчение. Поне беше успяла да разбере какво точно е известно на Коупланд и откъде го е научил. Време беше да започне с лъжите.

— Засега ние не знаем кой е убиецът…

— Кои са тези ние?

— Говоря за Военната прокуратура и за отдел „Убийства“ към полицията във Вашингтон, която е ангажирала най-добрите си детективи в това разследване. В сравнение с Военната прокуратура те разполагат с много повече данни за мафиотските структури и за терористите, както в страната, така и в чужбина.

— Нима мислиш, че е била убита от някой мафиот?

Рейчъл усети ледената тръпка, пролазваща по гърба си. Пред очите й изплува образът на Моли.

— Тя е била измъчвана и ограбена, Стивън. Според предположенията на полицията, убийците са били поне двама. — Рейчъл спря, защото й беше трудно да продължи. — Но тя е издържала докрай.

Стивън дълго мълча, а после се чу как отново отпи от чашата си.

— Окей. Съжалявам, че думите му прозвучаха…

Той не довърши фразата. Рейчъл веднага категоризира Стивън Коупланд като човек, който рядко си позволява да се извини някому, независимо от обстоятелствата.

— Бях започнал сериозно да се безпокоя… след всичко, което научих от телевизията и от вестниците.

— Безпокоил си се, така ли?

„Но само за собствената си кожа, а не заради Моли!“

Ядосана, Рейчъл удари матрака, който накара ръката й да отскочи от силния удар.

„Чудесно! Сега здравата е подплашен. Нека си остане в това състояние.“

— Зная, че си много разтревожен, Стивън. Нали затова се обаждам, за да ти помогна.

— Ти? И кой още стои зад теб?

— Знаеш, че Моли не е споделила с никого за теб и за Бети. С изключение на мен. Затова се заех да те издиря.

— Почакай малко. Нима искаш да ме накараш да повярвам, че онези от Форт Белвоар или каквито и да са там военни следователи и ченгета няма представа къде се намирам?

— Нали Моли беше от този отдел! И аз още служа като офицер в същото управление. Така че сега е мое задължение да се погрижа за теб и за Бети. Пристигам.

— Къде?

— Как къде? В Атланта, разбира се.

— А сега откъде се обаждаш?

— От Вашингтон.

Коупланд не отговори. На Рейчъл й се стори, че чува как прещракват зъбчатите колела, бясно въртящи се в мозъка му. Но това, че Коупланд трескаво обмисляше нещо, никак не облекчаваше задачата й.

— Не — заяви той. — Тук нещо не ми харесва. Ако си военен следовател или нещо подобно, защо не домъкнеш тук момчетата от твоя отдел, за да поемат охраната ми?

Тъкмо това беше въпросът, от който Рейчъл най-много се опасяваше.

— Не е било възможно Моли да не ти е обяснила как…

— Моли е мъртва! Мъртва!

— Именно затова си длъжен да ме изслушаш много внимателно, Стивън, и да направиш само това, което ще ти предложа. В противен случай, следващият труп ще бъде твоят!

Рейчъл сама не можа да повярва, че тези думи се изплъзнаха от устата й. Може би несъзнателно ги бе изрекла, за да срази упоритата, твърдоглава съпротива на Коупланд, да го шокира и нарани.

След миг младата жена осъзна, че вече не може да се спре, нито да вземе думите си назад, затова смело продължи нататък:

— Ти много добре знаеше защо Моли те измъкна заедно с Бети от Вашингтон. Защото и двамата бяхте набелязани като мишени. Тя постави на карта не само кариерата си, но и живота си, защото вярваше, че ти ще бъдеш ключовата фигура в предстоящия съдебен процес. Но сега тя е мъртва, а това много улеснява задачата на тези, които са по следите ти. — Рейчъл прехапа устни. — Имаш само един шанс за спасение и това съм аз. Засега никой, освен мен не знае за теб. Никой не подозира къде се намираш. Идвам да те взема със себе си, защото съм длъжна да ви опазя. Не само теб, а и Бети. При това, независимо от цената!