Филип Шелби - Разплата

— Мога да проверя на няколко места. — Тя набра някакъв номер, но Смит не успя да чуе думите й, понеже говореше много тихо.

— Вярвате ли, че Моли се е опитала да потърси моята помощ, за да осигури защита за своите информатори — попита Памела.

— На нейно място и аз щях да постъпя така.

— Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.

— Но ако ситуацията е изисквала спешни мерки? Още повече, че вие двете с Моли сте се познавали от години? Но дори и без вашата помощ, Моли щеше да намери подкрепа. Нали се говори толкова много напоследък за подобряване на сътрудничеството между десетките държавни ведомства? Все някой би се отзовал на молбата й.

— И ако Моли не беше завършила така трагично…

— Да, сега всичко щеше да е много по-различно.

Тя измъкна клетъчен телефон от чантата си.

— Сега е мой ред да потърся помощ.

Смит отиде до хладилника до стената и си наля чаша леденостудена минерална вода. Щом се обърна, той видя в прозорците отражението на силуета на Памела Естърхаус, притиснала клетъчния телефон до ухото си. Устните й помръдваха нервно. После тя отиде до Тайло, която изчакваше факс апаратът да привърши отпечатването на отговора.

— Имахме късмет — обясни му Холанд Тайло. — Оказа се, че Комисията по контрола върху безопасността на полетите още не е разрешила да се претопят остатъците от самолета на Норт. Освен това от Комисията ми обещаха да се свържат с фирмата, с която са сключили договор да извози тези отпадъци, за да отложат изпълнението на договора. Ще успете ли да наложите забрана за достъп до тях като веществено доказателство за заговор срещу генерала?

— Вие сама си отговорихте на този въпрос.

— Възможно е още утре да ви изпратим най-опитните наши специалисти и авиоинженери за консултация. Междувременно ще потърся доклада на комисията.

Шестото му чувство, изострено от десетки разследвания, му подсказа, че зад думите й се крие още нещо, нещо недоизказано, но от първостепенно значение за разследването.

— Има ли още нещо?

Тайло се облегна на рамката на прозореца и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Президентът няма спешни ангажименти през следващите девет дни. Не може ли да уредим да бъде проверен и президентския самолет?

Смит нищо не отговори. Тогава Холанд Тайло се приближи толкова близо до него, че той усети аромата на парфюма й.

— Нали и вие работите пряко за президента? — започна тя. — Иначе нямаше да ви разрешат с първо ниво на достъп. Затова сте длъжен да ми обясните верни ли са моите догадки или не — Норт готвел ли се е да се кандидатира за вицепрезидент на изборите през следващата година? Но най-неочаквано самолетът му катастрофира, а сега плъзват слухове, че злополуката не е била случайна. Защо тогава да не се заемете с проверката на системите за обезопасяване на президентския самолет?

— Напълно сте права.

Памела Естърхаус застана зад тях, с откъснатото от факс апарата съобщение в ръка. Остави го на масата, за да могат и те да го прочетат.

— Ако Моли е решила да скрие някъде своите доверени хора, това не е станало с наше участие. В дневниците по нашата програма за защита на свидетелите няма записи за нови размествания на информатори от едно убежище в друго през последните две денонощия. Миналата събота се наложи да сменим укритията на двама свидетели, но с това се изчерпва цялата ни дейност за изтеклата седмица. Съжалявам, но не разполагам с други данни.

Смит разбираше, че за тази проверка Памела Естърхаус се бе принудила да ангажира почти целия контингент от подчинените си служители.

— Оценявам желанието ви да ми съдействате. Но аз съм длъжен да извърша още една проверка.

— Мисля, че се досещам — замислено изрече Памела Естърхаус. — Вероятно искате да се предпазите от удари в гърба. Да, съгласна съм, че хората от ЦРУ играят само по своите правила. Дори и да следвате президента като сянка, те пак ще съумеят да ви отстранят от играта при първия опит да се изпречите на пътя им.

— Звучи напълно възможно — съгласи се Смит.

Преди да напусне сградата на ФБР, Логан Смит се свърза със съдията Саймън Естърхаус, в дома му на Кукс Роу в Джорджтаун.

— Опитвам се да се добера до архива на Отдела за защита на свидетелите.

Отсреща се чу как съдията тежко въздъхна.

— Защо по-рано не ми се обадихте? Уговорката ни беше непрекъснато да ме държите в течение на разследването — недоволно промърмори Саймън Естърхаус.

— Доста работа ми се струпа и се поувлякох в проследяването на всяка версия — отвърна Смит, изненадан от тона на съдията. — Някакви проблеми?