Филип Шелби - Разплата

— Но ако тя се е върнала тук, на Източното крайбрежие, то неминуемо се е нуждаела от кола. Такситата не й вършат работа. За по-дълги маршрути може да използва някоя от автобусните линии на „Амтрак“ или „Грейхаунд“, но те пък са прекалено бавни.

— Искаш да кажеш, че…

— Опитай се да се поставиш на нейно място. Първата ти работа, след като напуснеш самолета, ще бъде да потърсиш агенция за коли под наем. Не забравяй, че Колинс може да е била в униформа, да се е легитимирала с документите си като офицер, за да се извини, че не носи кредитна карта. Тя притежава служебна карта не от някое малко известно пехотно поделение, а от Военната прокуратура на Съединените щати. Или… ако се усмихне по-съблазнително, не е изключено да е убедила някой любител на женската красота да наруши правилата за отдаване на коли под наем.

Люсил въздъхна примирено.

— Да, нищо чудно точно така да е станало. Сега накъде си се запътил?

— Към централата на ФБР.

— Логан, трябва да се погрижиш за себе си, преди да се озовеш…

— Какво?

— Спри някъде и хапни.

— Окей.

— Да знаеш, че ще проверя и неминуемо ще разбера дали си изпълнил заповедта ми.

— Да, зная, че ще разбереш.

Смит се беше обадил предварително, така че хората, с които искаше да разговаря, го очакваха в залата за конференции на шестия етаж. През прозорците, специално обработени срещу системи за електронно подслушване, се виждаха Девета улица и Военноморският мемориал. Гледката го очарова още от прага на залата. Припомни си, че Моли беше настоявала той да я посети това лято във Вашингтон. Искаше да му покаже най-интересните забележителности, да го заведе на концерт…

На столовете в единия край на дългата маса го очакваха две жени. По-възрастната малко над четиридесетте, се надигна и пристъпи към него, за да му стисне ръката.

— Аз съм Памела Естърхаус.

Гласът й издаваше южняшки акцент, но доста култивиран и добре модулиран. Висока, с дълга руса коса, с шапка, украсена със седеф, тя веднага привлече погледа на Логан. Високите й скули и изящно очертаният овал подсилиха първото му впечатление, въпреки леките бръчици в ъглите около тъмнозелените очи. Беше облечена в дамски костюм със строга, класическа кройка, подчертаващ дългите й бедра и тънка талия. Смит си помисли, че под привлекателната външност и изискания тоалет се крие силна личност, способна да се съпротивлява и да побеждава дори и най-коравите мъже.

Тя отпусна ръката си в неговата.

— Толкова съжалявам за Моли.

Памела забеляза озадачената му физиономия и се усмихна унило.

— Не знаехте ли? Моли и аз се срещнахме за пръв път по време на войната в Залива. Тогава и двете се бяхме озовали в Риад. Тя имаше грижата нашите войници да не осквернят свещените обичаи на Исляма. А на мен ми бяха възложили да организирам настаняването на високопоставените бегълци от иракската върхушка. За целта от Вашингтон бяха изпратили един самолет С-130. — Тя замислено поклати глава. — Толкова ми е мъчно за нея. Сега миналото вече няма значение. Исках само да знаете, че бяхме доста близки, Моли и аз…

— Оценявам това, госпожо Естърхаус — каза Смит.

Обикновено не се споменава за агентите за връзка, с каквито ФБР разполагаше във всяко американско посолство в целия свят, макар че тези агенти не можеха да бъдат конкуренти на специалните емисари на ЦРУ и на Държавния департамент. Памела Естърхаус оглавяваше отдела към Министерството на правосъдието, който се занимаваше с Федералната програма за защита на свидетелите. Уменията й да помага на важни свидетели да прикрият следите си бяха станали легендарни. Логан Смит можеше да си представи с каква ловкост Памела Естърхаус е уреждала укрития за офицерите, дезертирали от армията на Саддам Хюсеин по време на операцията „Пустинна буря“. Всеки от тях е трябвало да бъде спешно изпратен в Щатите, а там с посредничество на различни благотворителни фондации да се установи в някое по-глухо място с нова самоличност. Задачата на Памела е била час по-скоро да ги качи на борда на самолета, който ще ги отведе в Америка.

Смит усети как ръката й се докосна до неговата.

— Искам да ви представя Холанд Тайло. Холанд, това е господин Логан Смит.

Ръкостискането на Тайло беше крепко, очите й — искрени, гледащи прямо, сякаш търсещи отговорите на въпросите, още преди да ги е изрекла.

— Бих искала, агент Смит, да се бяхме срещнали при други обстоятелства — рече тя. — Много съжалявам за загубата…