Филип Шелби - Разплата

Президентът се подсмихна.

— Ако въобще имаш някакви слабости, Саймън, може би най-голямата сред тях е вярата ти, че и другите, също като теб, са способни да се съмняват във всяко твърдение, преди да бъде необоримо доказано. За съжаление, повечето хора съвсем не са като теб.

Президентът се замисли и отново вдигна глава.

— Ако наистина е имало заговор за убийството на Норт, той е бил организиран и заплатен от могъщи политически кръгове. Защо са се страхували от него — ето, това е загадката, която навярно няма да узнаем, докато не ги разкрием. Но има една подробност — списъкът на заподозрените няма да е много дълъг.

— Защо?

— Защото те са се опитали да те използват, Саймън. Нали ти си подписал доклада на комисията по разследването? Колко са хората, които могат да те заблудят, а? Отговори ми откровено, без да се притесняваш.

Естърхаус се замисли и сбърчи чело.

— Не са много.

— Което означава, че ако тази Смит не ни заблуждава — а заради факта, че е била убита, съм склонен да го вярвам — излиза, че сред нас действат невидими, мрачни сили на злото!

Естърхаус не реагира на избухването на президента, защото съсредоточено обмисляше кой може да стои в дъното на тази толкова мистериозна афера.

Президентът отново се загледа през прозорците.

— С изявлението си за изгубените спестявания и за провалените кредити вицепрезидентът само наля масло в огъня — рече той. — Принуден бях да поискам от Пит да се оттегли от преговорите по този въпрос, за да ми бъдат развързани ръцете за преговори с Грифин Норт. Двамата с него седнахме тук, в този кабинет, както сега сме ти и аз, за да разменим мнения относно това какво може да спечели той, и какво аз, ако обединим усилията си. Някой може да ме упрекне, че съм отишъл твърде далеч, че съм предпочел да защитавам обеднелите длъжници, а не богатите заемодатели. Но само така можех да си осигуря още четири години в този кабинет. За целта обаче Грифин трябваше да овладее перфектно тънкостите на висшата политика. И да подготви своя администрация. А за това винаги се изискват месеци.

Той бе вперил очи като хипнотизиран в мигащата лампа на пулта с телефоните. Естърхаус предположи, че се обажда шефът на протокола, притеснен от факта, че израелският министър-председател чака вече доста дълго в салона за гости.

И точно в този миг президентът неочаквано смени тона:

— Аз го харесвах, Саймън. Не само го ценях и одобрявах, но дори смятах, че е един от най-способните политици, които съм виждал. В някой отношения дори ме превъзхождаше.

Той отново се настани на стола си и погледна напрегнато към съдията Естърхаус.

— Затова трябва да се провери има ли някаква истина в твърденията на майор Смит. Не е изключено да е била убита именно защото е знаела прекалено много. Искам ти да се заемеш с разследването, Саймън. Ще разполагаш с неограничени пълномощия. Но особено много държа всичко да остане в тайна. Ако някой те запита защо още се занимаваш с генерал Грифин Норт, отговори му, че си изпълнен с уважение към делото му. По дяволите, ако искаш, кажи им, че си решил да опишеш живота му! А сега искам да чуя за какви алтернативни варианти ми спомена преди малко.

Естърхаус изгледа предпазливо президента.

— Имах предвид възможностите ни да контролираме разследването — тихо започна той. — Длъжен съм да го заявя още сега, сър — аз бях този, който нареди да се приключи с проверката на уликите, предоставени на сенатската комисия. Ако се натъкнем на нови сведения, ще се наложи отново да свикаме комисията, но този път заседанията ще бъдат посветени на търсенето на загадъчните конспиратори. Тогава ще бъда длъжен да поема цялата вина за пропуските в досегашното разследване. Нямам друг изход, освен да помоля да бъде оттеглена кандидатурата ми за член на Върховния съд.

— Никой не иска да си слагаш главата на дръвника! — сряза го президентът. — Това не е игра на криеница. Ти не си виновен, че следователите не са забелязали някаква си дребна улика или каквото и да е там, по дяволите! Няма да приема оставката ти.

— Благодаря ви, господин президент. — От притеснение Естърхаус облиза пресъхналата си горна устна. — Тогава мога да ви предложа само едно решение — да поискате от ФБР да изпратят на помощ Отряда за борба с тероризма. Ще говоря още днес с неговия шеф. Ще го задължа да ми обещае под клетва, че ще пази пълна тайна и че ще докладва само на мен. — Естърхаус млъкна за миг. — Ще има само един ръководител на операцията, от съображения за максимална сигурност. Информацията ще бъде предназначена само за двама получатели — за вас и за мен. По-надеждна схема не мога да ви предложа, сър.