Филип Шелби - Разплата

— И ето, сега тя е мъртва — глухо заключи президентът. — Без никакви следи, че е била заплашвана или измъчвана… Хм, не ти ли се струва, че тук има нещо странно? Една жена ти изпраща подробно описание на резултатите от своето разследване, проведено тайно, без никой друг да знае за него, а после загива. И то точно в деня, в който си получил бележките й?

— Напълно сте прав, сър. Моли Смит не е била жертва на случайно покушение. Може би думите ми ще прозвучат прекалено коравосърдечно, но за нас е добре, че медиите поддържат тъкмо тази версия.

— Само защото засега не разполагат с нищо по-добро. Но в момента, в който се доберат до някаква информация, ще започнат като хрътки да душат наоколо!

— Не е необходимо да се стига дотам, сър. Разполагаме с няколко алтернативни варианта за действие.

— Тогава да се заемем с тях. Но не мога да разбера защо тя говори за някакви информатори, без да посочва имената им, щом е била толкова изплашена, че е решила да ти изпрати бележките си за съхранение?

— Майор Смит е била доста опитна, неведнъж награждавана, един от най-добрите ни военни следователи. Не вярвам да се е подплашила от сянката си. Може би не е осъзнавала напълно размера на заплахата. Не е изключено да е надценила опасността. — Съдията въздъхна замислено. — Може би не е имала време да добави последните, най-важните подробности. Няма да се изненадам, ако последното нейно действие се окаже изпращането на този плик.

— Да не допуснем някой гаф, Саймън? Можем ли да очакваме, че двамата информатори на тази Смит също са застрашени? Но нали не знаем имената им…

— Няма да допуснем сериозна грешка, сър.

Президентът се надигна от стола си зад масивното писалище, прекалено рязко и нервно, но Естърхаус не помръдна от мястото си. Само изчака президента да направи няколко крачки към високия прозорец с бронирани стъкла. Следобедното слънце осветяваше Пенсилвания авеню и хвърляше отблясъци от немигащите очи на охранителните камери.

— Трябва да се разровиш, Саймън, преди да са го сторили противниците ни. Те само това чакат — някакъв повод, за да ме изритат завинаги от този кабинет — недоволно изръмжа президентът, внезапно заговорил с позабравения си южняшки акцент. — Когато Грифин Норт умря, чернокожите граждани на нашата страна проляха реки от сълзи, дори и онези, които преди това го упрекваха, че се е продал на белите. Възвеличиха го, като че ли беше някакво езическо божество, макар с нищо да не беше заслужил тази чест. — Той се замисли за миг. — Знаеш колко лесно става това. Мъртвият герой не е принуден повече да се бори за идеалите си, да доказва, че е съвършен. И никого повече не може да разочарова. Примерът на Кенеди е достатъчно убедителен.

С нервни крачки президентът се върна до писалището.

— А сега, тъкмо когато започна да затихва истерията по Норт и твоята комисия обяви, че всичко е само един злощастен инцидент, изневиделица изскочи тази… да, майор Смит. И то защо? За да се опита да ни внуши, че всичко е било лъжа. Лъжа и заблуда. На всичкото отгоре тя настоятелно поддържа хипотезата, че Норт е бил ликвидиран от заговорници, макар да не посочва имената им. Разполагала с доказателства, за които твоята комисия въобще не подозирала. Имала и информатори, които никой не познава. Нищо не разбирам…

Президентът се изпъна назад и столът леко се завъртя.

— Знаеш ли какво според мен се крие на дъното на цялата тази история? Някой иска да раздуха огромен пожар, който може да погълне цялата нация. Чернокожите ще престанат да се надяват на интеграция и ще се ориентират към сепаратизма. Няма да ни стигнат затворите, за да приберем непокорните. Вече нямаме под ръка водач като Мартин Лутър Кинг, който да им въздейства и ги обуздае. Генерал Норт беше единствената им надежда. Така че ако сега узнаят, че някой е заговорничил, за да го отстрани от политическата сцена, и на всичкото отгоре е успял, мисля, че ни очакват сериозни проблеми. Всички бели мъже в нашата страна могат да станат мишена на черните. Защото поне едно е ясно в цялата тази бъркотия — този краен акт не може да е дело на чернокож!

— Ще ми позволите ли един наивен въпрос, господин президент?

— Ти да задаваш наивни въпроси? Не мога да повярвам на ушите си, Саймън!

— Наистина ли смятате, че на някой бял мъж може да му хрумне да убие Норт, след като той може да стигне до същите изводи? Защото генерал Грифин Норт беше републиканец, а не някакъв дърдорещ либерал от Източното крайбрежие. И следваше доста прагматична политика, ако се съди по публичните му изяви. В тях нямаше никаква заплаха за статуквото.