Майкъл Харви - Свидетелят от влака

— Много си напрегнат, Майкъл. Прибери оръжието и да поговорим сериозно.

Извадих от джоба си хартиен плик. Вътре имаше няколко снимки. Бяха номерирани. Наредих ги върху пейката с гърба нагоре.

— Знаеш ли какво е това на най-горната снимка?

Тя обърна снимката и поклати глава.

— Заснета е от полицейска камера, от онези, които следят движението. Кметът Уилсън обича да глобява поданиците си по всяко време. Въпросната камера се намира на половин пряка от сградата, където живееше Хюбърт Ръсел. Снимката е направена в деня на смъртта му. Виждаш ли черния джип?

Тя погледна снимката, но не изглеждаше особено развълнувана.

— Това е твоят джип, Катрин.

— Разбира се, че е моят. Правех оглед на местопрестъплението.

— Погледни часа, който е отбелязан на снимката: 4:20 следобед, двайсет минути, след като Родригес е разговарял с теб по телефона, и близо половин час, преди да са пристигнали първите агенти.

— Това са пълни глупости, Майкъл! Прибери оръжието.

— Обърни следващата снимка, Катрин.

— Няма!

— Обърни я! — казах аз и усетих как ми причернява пред очите.

Може би и тя го усети, защото обърна следващата снимки. Беше една от онези, които ми бе дала Мардж Конъли, от аутопсията на Хюбърт.

— Това е китката на Хюбърт Ръсел. По-точно лявата му китка. Помниш ли, че съдебната лекарка ни бе казала как открила някакви следи по кожата, които можело да са и от белезници? Когато ти си тръгна, аз ги разгледах по-внимателно и открих още нещо. — Посочих с лявата ръка, без да изпускам револвера от дясната. — Виждаш ли кръглото петно тук? Това е синина. Причинена приблизително в момента на смъртта. Обърни следващата.

Този път тя се подчини безропотно.

— Това е увеличение на същия кадър — казах аз. — Сега се виждат вдлъбнатините по кожата. Съдебната лекарка смята, че са причинени от пръстен. Допуска, че Хюбърт се е борил с някого, който се е опитвал да върже ръцете му на гърба или да му постави белезници.

Последната снимка обърнах сам.

— Щатските следствени власти разполагат с компютърна програма, която може да доизчиства такива образи. — Посочих с дулото на револвера. — Ето, тук ясно се виждат буквите Ф и Б. Проверихме шрифта. Пише „ФБР“, Катрин. Това е пръстенът, който се връчва на всеки кадет при завършване на Академията. А виждаш ли тези наклонени чертички тук и по-дългата до тях? Експертът ми казва, че това е част от буквата К и първата чертичка на М. Дали не е от инициалите КМЛ — Катрин Мари Лосън?

Погледнах надолу към ръката й — беше облечена в ръкавица, но знаех, че отдолу носи пръстена.

— Ще ми кажеш ли? — попитах. — Или предпочиташ да ти го кажа аз?

Тя повдигна брадичка, но не каза дума.

— Не знам точно как си научила за „Транско“ и Си Ем Ти, но това няма значение — продължих аз. — Грешката е била тяхна. И все пак един-два милиона годишно са били за тях дребна сума, с която да ти запушат устата, особено като я сравним с онова, което би трябвало да платят, ако бъдат осъдени за престъпен заговор и причиняване на смърт поради груба небрежност. Църквата няма нужда от подобна реклама. Независимо че е било отдавна.

— Не подценявай човешката алчност, Майкъл.

— Правилно. Известно време всичко е било наред. Прибирала си им парите и си си затваряла устата. Докато изведнъж се появява Джим Дохърти и започва да убива. Ти веднага си разбрала връзката, но си си казала, че все още няма опасност, докато аз не ти споменах за онази катастрофа преди много години. Това ти подейства като катализатор. От този момент нататък ти започна да проявяваш интерес към разследванията на Хюбърт Ръсел, да разпитваш докъде е стигнал. Когато Хюбърт ти изпрати записките си, ти се убеди колко е добър този хлапак, колко е непримирим и как неизбежно аферата с „Транско“ ще се разкрие и Църквата ще бъде разобличена. А ти не би допуснала такова нещо. Не би позволила да ти заколят гъската със златните яйца. Нали, Катрин?

— Наистина си ненормален.

— Затова решаваш да убиеш Хюбърт. Не знам дали някой от страна на Църквата е бил в течение на това. Или си решила на своя глава да си защитиш инвестицията. Така или иначе, не си успяла да го планираш докрай. Не си имала време. Когато Родригес ти дава адреса на Хюбърт и ти казва, че е потенциална жертва, ти виждаш възможност за действие. Ако Дохърти междувременно е убил Хюбърт, толкова по-добре. Ако ли пък не, ти сама можеш да го направиш, като го припишеш на Дохърти. Вдигаш се, отиваш в апартамента на Хюбърт и го заварваш жив и здрав. Показваш му значката си и той те пуска да влезеш, без да се замисли.