Том Кристенсен - Драконът

Холтедал сдържа прозявката си с ръка и отново намали формата на видеото. Хвърли поглед към другите клипчета, които се показваха, и внезапно усети болка в гърба. Сякаш някой беше забил шило между плешките му. Притаи дъх.

Вдясно от видеото с Ферен имаше списък с други клипчета. Беше се появило ново през последните часове, сигурен беше в това. Нямаше го, когато за последно бяха тук.

Бавно издиша въздуха между опънатите си устни. Като че ли тялото му беше обявило тревога – защото там, най-долу в десния ъгъл на екрана имаше картинка с ново видео – с лошо качество, но достатъчно ясно.

Картинка с неговия лик и Арве Магне Ферен.

Не знаеше дали има смелостта да го пусне – да сложи курсора върху картинката и да натисне лявото копче на мишката. Но знаеше, че няма никакъв избор, трябваше да го направи.

Холтедал сложи треперещата си ръка върху мишката, насочи курсора към картинката, пое си дъх с хълцане и отново натисна с десния показалец.

За пореден път притаи дъх.

Видеото се зареди и тръгна в същия размер, в който и видеото с Ферен. Записът тръгна.

Видя себе си и Ферен да седят от двете страни на заседателна маса в офиса на Ферен в Хартум, и двамата в профил. Двамата се смееха – някакъв престорен смях между двама конспиратори.

Холтедал увеличи звука.

– Стигнахме толкова далече. Скоро трябва да празнуваме – чу се да казва той.

– Имаме да направим още няколко стъпки – каза Ферен. Холтедал се хвана за челото и трескаво се опита да се сети кой разговор беше това и за какво бяха говорили.

– Следващата седмица ще заминаваш за Осло? – чу се да казва във видеото.

– Добре. Тогава със сигурност ще направим празнична вечеря. Катрине ще сервира.

– Имаш фантастична съпруга – каза Ферен и двамата се засмяха прекалено весело и победоносно. Холтедал потръпна, натъжи се и вдигна рамене. Беше болезнено да го гледа.

– Може да се разменим за малко – чу се да казва и тогава още повече се засмяха. Винаги бе имал очи за младата, дългокрака красавица, за която Ферен беше женен. Но тук, на видеото, това беше очевидно и изглеждаше направо ужасно. Звучеше напълно идиотски.

Холтедал гледаше с отчаяние как продължаваха да бърборят като двама заговорници. И сега той си спомни разговора им. Трябва да се беше провел преди поне две години.

Но най-лошото дойде накрая.

Ферен каза:

– Впрочем, аз имам предложение за име – операция "Дракон", какво мислиш?

Холтедал се видя как го гледа, изпълнен с очакване.

– Операция "Дракон"?

– Наименование, изпълнено с чест – рече Ферен. – Нищо друго не е обвързано с толкова много символика и мистика, колкото драконите.

– Защо не? Името не обижда никого.

– Тогава то да остане?

Името беше избрано там и тогава. Холтедал добре си го спомняше. Там и тогава топсекретната операция беше кръстена Операция Дракон.

Двамата се засмяха още веднъж.

Холтедал стаи дъх. Нямаше смелост да догледа продължението на видеото. За Бога, надяваше се да не разкрият повече.

Но друго не беше казано за операция "Дракон", защото се чу как някаква врата се отваря и след това се разнесе непознат женски глас. И той, и Ферен се обърнаха към тази, която току-що беше влязла. Холтедал си я спомняше – личната секретарка и асистентка на Ферен, Далайла Таха.

Веднага след това видеото свърши.

Холтедал остана неподвижно няколко минути, докато гръдният му кош се надигаше и спадаше. Силно си пое въздух. След това грабна телефонната слушалка и набра някакъв номер.

Веднага след това от другата страна вдигна министърът на външните работи Уле Юхан Баке.

– Ще се срещнем утре сутрин рано... – обяви Холтедал. – Да, първо трябва да поговоря с теб, преди да изчезнеш по срещи до края на деня. Важно е.

Улав изгаси цигарата и притвори обратно прозореца.

Всъщност е загуба на време да седя тук, мислеше си той. Йоаким е наясно, че го следят. Но той не беше успял да открие кой е по петите му, Улав беше напълно сигурен в това. Улав внимаваше често да сменя както автомобила, така и дрехите, така че за Йоаким да бъде трудно да разбира кога го наблюдаваха и кога успяваше да се движи свободно.

Точно сега той разполагаше с четирима мъже, ангажирани през цялото време със задачата, включвайки и себе си. Двама, които все още търсеха Далайла Таха и един компютърен специалист, Трюлс Викен – самоук компютърен неудачник с офис у дома и шепа редовни бизнес клиенти, в това число и фирмата на Улав за разследване – те бяха назначени да проследят кой беше качил видеото в YouTube. Трюлс взимаше по 750 крони на час, плюс ДДС. Но досега Улав бе издал фактура на Ферен за 900 плюс ДДС за това, което беше малко отгоре и за него.