Том Кристенсен - Драконът

– Да. Не може да е никой друг, освен Далайла, моята секретарка. Тя е направила записа, убеден съм. Вероятно се е съюзила с някой, който да го качи в Интернет. И има един очевиден съюзник.

Холтедал спря.

– Йоаким Жаклин?

– Кой друг?

– По дяволите! – Холтедал внимателно захапа външната страна на показалеца си, докато замислено гледаше в празното пространство.

– В най-лошия случай това е предупреждение. Съобщение къде е било заснето видеото е било изпратено на служебния ми имейл в Хартум. Джон ми се обади и ми каза.

– Но няма нищо друго... засега.

– Не. – Ферен използва мишката, за да смени картината на екрана с началната страница на Холтедал: nytid.no.

Ферен имаше категорично мнение за това какво трябваше да прави сега Холтедал, но най-много искаше той сам да стигне до заключението, без намеци. Щеше да бъде по-ефективно, ако Холтедал усеща, че взима решенията си сам.

– Но смятам, че е въпрос единствено на време преди да се появи още. Ако първо не излязат с някакво искане.

– Искане? Какво искане?

Ферен вдигна рамене.

– Йоаким е там от четири години. Може би вижда възможност да се самоизтъкне. Човек никога не знае. Може би... – той изръкомаха – искане за пари.

– Мисля да приключим тук – отсече Холтедал.

Ферен го погледна с изумление.

– Това са само спекулации. Може да е извършено, доколкото знам, от хора, които искат да се пошегуват с теб. И не е задължително да е нещо сериозно.

Ферен стана бавно от стола. Сърцето му силно биеше в гърдите.

– Но... ти трябва да направиш нещо.

– Какво?

Ферен вече нямаше избор. Трябваше да го каже:

– Закрилата на полицията. Трябва да ги предупредиш, да ги накараш да открият кой стои зад това. Като мен и ти знаеш, Кристер, че нещата може да се влошат, а тогава, доколкото знам от опит, може да е твърде късно.

За първи път, откакто бяха влезли в стаята, Холтедал се усмихна.

- Арве, честно ти казвам. Полицията може да направи малко с това видео. То касае теб и може да е качено от някой в Судан. И вие имате интернет там. "Полицейска закрила" – изсумтя той.

Ферен усети как ризата му се впива в раменете.

– Трябва ли да ти напомням какъв е залогът?

Холтедал бързо се усмихна. След това се втренчи отново със сериозно, разсеяно лице в нищото пред себе си.

Веднага след това Ферен потегли. Катрине се беше заела с миенето на чиниите. Естествено. От време на време тя обичаше да прави тези половинчати опити да се откроява като пълнокръвна феминистка. Всъщност тя беше по-традиционна домакиня от повечето други и се беше примирила с ролята на жената, която е била модерна по-скоро през 60-те години. Но Кристер Холтедал никога не го споменаваше. Той с радост пропускаше да се занимава със своята част от домашните задължения.

Точно след вечерната емисия новини в единайсет часа Катрине каза, че ще си ляга. Холтедал целуна съпругата си по бузата и се върна обратно в кабинета си. Той обеща да приключи вечерните задачи до час – този час Катрине обикновено използваше, за да чете в леглото, преди да заспи. Обичаше той да е там, до нея в тясното двойно легло, което бяха задържали още от студентските години в Блиндерн [21] Блиндерн е основният корпус на университета в Осло, разположен в Северен Акер в Осло, Норвегия. . Дори след всичките тези години те спяха съвсем близо един до друг. Така чувстваха някаква сигурност. Може би това беше вид заместител на децата, които така и не създадоха.

Холтедал включи компютъра, влезе в Интернет и намери видеото в YouTube. Увеличи образа, така че да стане на цял екран, включи звука и изгледа записа, дълъг една минута и половина, три пъти един след друг. Не беше възможно да се разбере какво казваше Ферен, само ставаше ясно, че крещи.

Холтедал не можеше да не се усмихне. Това беше забележителен пристъп на ярост. Никога не беше виждал Ферен в такава светлина. Сърдит да, но никога в неконтролируем пристъп на ярост. По-скоро точно обратното – отчасти младежкото му лице винаги грееше от душевен мир, който Холтедал беше убеден, че се дължеше на вътрешен мир и религиозни убеждения. До днес.

Чудеше се какво беше отключило тази агресия. Което му напомни, че човек всъщност не познава хората, които го заобикалят, или във всеки случай не достатъчно добре. Всички ние крием нещо. Самият той често използваше Интернет в късните часове на нощта, за да гледа порно, и се радваше, че никой не подозираше това. Не знаеше как би реагирала Катрине, ако разбереше – с ярост, с разочарование? Може би беше прекрасно, че хората не знаеха всичко един за друг. Но на Ферен трябва да му бе коствало много, за да вземе решението да му покаже видеото – Ферен, който винаги бе искал да изглежда благовъзпитан, спокоен, балансиран и набожен.