Джеймс Патерсън - Училището свърши — завинаги

— Не може ли да проверим някъде какво е това? — попита Иги. — В някоя библиотека например. Има ли градове наблизо?

Погледнах абсолютно равната земя отдолу. На около петнайсет минути от нас се виждаха постройките на малко градче.

— Да, добро предложение. Дванайсет пункта на запад, ято.

И така разбрахме, че „Айтекс“ притежаваха общо взето половината свят. Не беше просто компания. Беше огромен многонационален, многобраншов конгломерат, който имаше пръст в практически всички сфери на икономиката, включително в храните, медицината, недвижимите имоти, компютърните технологии, производството и дори издателската дейност — така че внимавайте какво четете.

С всяко ново късче информация, открита в Мрежата, си припомнях все по-ясно логото на „Айтекс“. След като го разгледах, осъзнах, че съм го виждала на милион неща около себе си — още от Училището, в което ни бяха създали. Имаше го на епруветки, шишенца за хапчета, лабораторна апаратура — на каквото се сетите.

Изключих компютъра и се изправих.

— Да се махаме оттук.

Бях видяла достатъчно.

— Не!

— Моля те, Макс — примоли се Ръч.

Носехме се на юг. В Мрежата бяхме намерили адреса на централата на „Айтекс“ — падаше се горе-долу по средата между Маями и националния парк „Евърглейдс“.

— Забрави! Прекалено рисковано е. Мястото е оградено отвсякъде. И вътре има поне един милион души. Ще се наложи да се бухнем право в тълпата.

— Зъб? — каза Ръч умолително.

Зъба сви рамене — доколкото му беше възможно в полет — и вдигна ръце пред себе си, сякаш казваше: „Говори с шефа, аз съм прост работник“.

Ама че мръсник.

— Мо-о-оля те, Макс! — включи се и Газопровода.

Вперих очи напред стоически, без да поглеждам към високата водна кула с миши уши. Разбира се, беше се наложило да минем точно над Орландо.

— Макс? — обади се Ръч.

Не отговорих. Знаех какво целеше.

— О, стига де! — обади се Тото от ръцете на Иги. — И няма да идем до „Меджик кингдъм“ 28 28 „Меджик кингдъм“ (Magic Kingdom Park) — увеселителен парк на „Дисни“ в близост до град Орландо в щата Флорида. Следват множество имена на различните атракции в парка. — Бел. прев. ? Това е адски тъпо!

Хвърлих му изпепеляващ поглед. Не подейства.

— Само една-две атракции? — предложи Ейнджъл с копнеж. — Да речем „Сплеш Маунтин“?

— Ма-а-акс? — потрети Ръч.

Направих непростимата грешка да я погледна. Изстрел! Потръпнах и отместих очи, но беше късно. Тя успя. Беше ми направила мили бамби очички. Вече нямах избор. Стиснах зъби.

— Добре. Една-две атракции, малко захарен памук и продължаваме.

Всички нададоха радостни възгласи. В погледа на Зъба се четеше: „Ама че си мекушава!“.

— А кой разреши на някого да си вземе куче? — троснах се аз.

Той се изхили.

И така, насочихме се към земята на Мишката.

— „Дисни Уърлд“? — Ари усети, че главата му всеки момент ще избухне. — „Дисни Уърлд“ ? — Дрезгавият му глас прерасна в хриптящ писък. — Да не са във ваканция ? Нали уж бягат , за да спасят живота си? Смъртта ги застига като куршум, а те решават да се качат на скоростното влакче „Тъндър Маунтин“?

Изтрака с челюсти толкова силно, че черепът му се разтресе.

Това беше краят!

Щеше да ги научи колко малък беше светът. Скоро от „Мейн Стрийт, С.А.Щ.“ 29 29 „Светът е малък“ (It’s a Small World) е популярна песничка от „Дисни Уърлд“, а „Мейн Стрийт, С.А.Щ.“ е първото увеселение до входа на парка. — Бел. прев. нямаше да остане камък върху камък.

„Дисни Уърлд“. Не знам дали сте били там. Предполагам, че повечето американци са ходили — или поне имах чувството, че са там в деня, в който и ние. Всички по едно и също време.

Вратите се отвориха, изсипахме се вътре с останалата тълпа и се озовахме на „Мейн Стрийт, С.А.Щ.“. Е, вярно, беше удивително. Признавам го доброволно. Старомодни магазинчета, сладоледена къща, трамвай в средата на улицата, всичко — в ярки и весели цветове. Навсякъде цареше безгрижие.

— Искам да вляза във всички магазини! — каза Ръч смаяно. — Искам да видя абсолютно всичко!

— Тези хора нямат ли си работа? — избуча Зъба. — И децата не трябва ли да са на училище?

Пренебрегнах думите му. Ако ме беше подкрепил, сега нямаше да сме тук.

— Трябва да изберем най-важните места — казах аз и ги поведох към замъка на Пепеляшка. — В случай, че се наложи да си тръгнем набързо.

— Аз гласувам за „Карибски пирати“ — рече Тото.