Стивън Кинг - Търси се

— Знаеш ли как изглежда?

— Да, Тина ми показа снимката му, която носи в портмонето си. Хайде, Бил, включи ме в операцията. Барби е привързана към това момиче, а и на мен ми стана симпатично. Проявило е кураж да дойде да говори с теб, макар и по настояване на сестра ми.

— Знам.

— Плюс това ме гони любопитство. Тина каза, че парите започнали да пристигат, когато брат и бил само на тринайсет. Откъде едно тринайсетгодишно момче ще има толкова пари? — Джером поклаща глава. — Нищо чудно, че хлапакът е загазил.

— Да, така е. Е, добре, щом толкова искаш да участваш, приемам.

— Жестоко!

След този изблик възниква необходимост от още един поздрав с допиране на юмруци.

— Учил си в същата гимназия, Джером. Саубърс може ли да мине от друго място, освен през главния вход или през задния откъм Уестфийлд Стрийт?

Чернокожият младеж се замисля и отговаря:

— Да, в мазето има врата към някогашния пушком, а оттам се излиза на Гарнър Стрийт.

— Бих могъл да сложа Холи там… — размишлява Ходжис.

— Отлична идея! Старата банда се събира пак! Точно както казах!

— Но ако видиш Саубърс, няма да го заговаряш. Ще ми се обадиш и аз ще го поема. Ще предупредя и Холи. Не че тя ще заговори непознат човек, но все пак…

— Добре, обаче само при условие, че после ще ни разкажеш всичко.

— Ще разберете всичко, което разбера и аз — отсича Ходжис, надявайки се, че не обещава нещо, което не може да изпълни. — Чакам те в два в кабинета си. До два и четвърт трябва да сме тръгнали, а до три без петнайсет да сме заели позиции.

— Сигурен ли си, че Холи ще издържи напрежението?

— Да. Наблюденията не са проблем за нея. Само конфронтациите я плашат.

— Невинаги.

— Да, невинаги — съгласява се Ходжис.

И двамата си мислят за една конкретна конфронтация — онази с Брейди Хартсфийлд в ЦКИ, при която Холи се справи блестящо.

Джером си поглежда часовника:

— Тръгвам си. Обещах на Барбстър да я заведа в мола. Иска да ѝ купя швейцарски часовник „Суоч“, — Той забелва очи.

Ходжис се ухилва:

— Обичам сестра ти, Джером.

Джером също се ухилва.

— Абе, и аз я обичам! Хайде, Одел. Да се поразходим.

Кучето става и бавно тръгва към вратата. Джером хваща дръжката, но внезапно се обръща. Усмивката му е помръкнала. — Пак си бил там, нали? Сигурен съм.

— Може и да съм ходил.

— Холи знае ли за посещенията ти?

— Не. И не бива да ѝ казваш. Ще се разстрои, ако научи.

— Да, прав си. Как е той?

— Все така. Макар че… — Мисли си за снимката. За това как падна на масата. И чува: дрън !

— Макар че?

— Нищо. Все така е. Ще те помоля нещо — Барбара да ми се обади, ако разбере, че Тина е казала на брат си за разговора с мен.

— Да, добре. Довиждане до утре.

Джером си тръгва. Ходжис включва телевизора и със задоволство установява, че бейзболният мач продължава. Резултатът е равен, играе се допълнителният ининг.

Холи прекарва неделната вечер в апартамента си, опитвайки се да гледа „Кръстникът-II“ на компютъра си. Щеше да е много приятно занимание, защото тя нарежда този филм (заедно с „Гражданинът Кейн“ и „Пътеки на славата“) сред най-великите в историята на киното, но днес често превключва на пауза и нервно кръстосва хола — място има колкото щеш, защото апартаментът е голям. Не е луксозен колкото онзи край езерото, в който живя за кратко, след като се пресели в града, но е просторен и е в престижен квартал. Може да си позволи високия наем, защото наследи от братовчедка си Джейни половин милион долара. Е, по-малко, защото ѝ удържаха данъци, но така или иначе сумата си я бива. Пък и заплатата ѝ в агенцията на Бил Ходжис е добра и ѝ позволява да спести някой и друг долар.

Разхожда се напред-назад и рецитира под нос любимите си реплики от филма:

— „Не е наложително да убивам всички, Том. Само враговете си.“ „Майкъл, как е на испански «бананово дайкири»?“ „Твоята страна не е твоята кръв. Запомни го!“ — И, разбира се, най-култовата: — „Знам, че си бил ти, Фредо. Ти разби сърцето ми.“

Ако си беше пуснала друг филм, щеше да си повтаря реплики от него. Това е нещо като самохипноза, която практикува още от седемгодишна, когато гледа за първи път „Звукът на музиката“. (Любимият ѝ цитат от този филм е: „Питам се какъв ли е вкусът на тревата“).

В действителност обаче мисълта ѝ е заета с друго: с тетрадката „Молескин“, която братът на Тина бързо скрил под възглавницата си. Бил смята, че тетрадката няма общо с парите, които хлапакът е изпращал на родителите си, обаче тя не е толкова сигурна.