Саймън Тойн - Ключът

Озоваха се в началото на каменна рампа, която се спускаше в мрака. Миришеше на смърт. Атанасий заключи вратата и заслиза.

С всяка крачка миризмата на мухъл ставаше все по-силна. В края на рампата имаше друга врата и когато я отвориха, ги заля на талази мирис на суха гнилоч.

- Костницата - каза Атанасий и вдигна светилника.

И в двете стени имаше ниши. Тясната дълга костница приличаше на спален вагон с тази разлика, че заспалите тук никога нямаше да се събудят. Във всяка ниша имаше кости, щръкнали през прогнилите раса, които покриваха останките на някогашните монаси. В една Гейбриъл видя череп, изтърколил се от купчината кости и вперил в тях празните си очни кухини. В скалата под нишата бе издълбана буквата X.

Гейбриъл пристъпи напред. Местоположението на Звездната карта бе отбелязано с X на картата на Оскар, но му се струваме странно дядо му да я скрие толкова близо до вратата.

На светлината на лампата успя да различи още някакъв символ, издялан в скалата до първия, но частично закрит от гъста паяжина, каквито покриваха отворите на повечето ниши. Разкъса паяжината с пръсти и едва не получи шок, когато видя изписаните под нея знаци: L I V.

Впери поглед в тях. Какво правеше името на Лив в тази тайна крипта? А после проумя грешката си. Под всяка ниша бе издълбан символ. Тази над него бе означена като XLIII, а редицата вляво продължаваше с XLII, XLI и XL. Това бяха римски цифри. XLIV означаваше 44.

Извади картата на Оскар от джоба си, макар добре да помнеше означението до кръстосаните кости: XIV.

- Насам - каза той и тръгна наляво.

Забърза по тунела, като броеше нишите, покрай които минаваше. Пламъкът от светилника на Атанасий хвърляше дълга трептяща сянка пред него.

С намаляването на числата стените на криптата ставаха все по-груби и груби. Когато подминаха нишата, означена с номер трийсет, тунелът се промени. Паяжините, покривали допреди малко стените, изчезнаха, а нишите станаха по-чисти и тъмни. Тленните останки в тях изглеждаха по-подредени, купчините прашни кости бяха заменени от платнени вързопи, поставени в центъра на всяка ниша. Върху всеки вързоп бе поставен череп.

- Тук - каза Гейбриъл и посочи номер 14. Извади фенерче и бялата светлина на миниатюрната крушка прониза мрака.

- Какво търсим? - попита Атанасий и вдигна светилника, за да освети мястото по-добре.

- Каменна плоча с издялани върху нея символи... нещо, което е прекалено тежко, за да плува човек с него, но и достатъчно малко, за да може да го донесе и да го скрие тук.

Докато осветяваше нишата, Гейбриъл почувства как сърцето му затуптява все по-силно. Нишата обаче бе съвсем празна, ако не се броеше, разбира се, вързопът човешки останки в центъра ѝ. Той провери и съседните ниши: всичките бяха празни, с изключение на други вързопи и хилещи се черепи, които сякаш им се подиграваха. Огледа стените, пода, тавана. Всички бяха чисти, празни, издълбани в твърдата скала, така че нямаше начин Оскар да е скрил нещо в тях.

Насочи вниманието си към единственото, което бе открил в ниша XIV - вързопа с кости под черепа. Отначало не му бе обърнал внимание, защото му се бе сторил прекалено малък, но след като бе изключил останалите възможности, той оставеше единственото място, където Оскар би могъл да скрие Звездната карта. Посегна към него.

- Моля те - обади се Атанасий, - не безпокой тленните останки.

При други обстоятелства Гейбриъл не би му обърнал внимание, но в мига, в който повдигна вързопа, разбра, че е прекалено лек, за да съдържа онова, което тьрсеше. Каквото и да бе скрил Оскар тук преди деветдесет години, бе изчезнало; вероятно някой друг го бе открил. Постави внимателно вързопа в нишата, после погали с длан студения камък.

- Защо тук е толкова чисто и подредено?

- Това са най-старите останки в костницата, останките на първите прелати на планината. Те са на такава възраст, че почти са се превърнали в прах и дори най-лекият дъх е в състояние да го разпръсне. Съветът реши за останките им да бъдат положени специални грижи.

- Кога е станало това?

- Преди десетина години.

Гейбриъл кимна. Беше закъснял с десет години.

- Някой друг слиза ли тук?

- Само новопосветените sancti. Част от подготовката за издигането им в този ранг изисква да прекарат известно време тук, за да осъзнаят, че са се превърнали в най-новата брънка от една дълга верига, чието начало е поставено в незапомнени времена. Тези катакомби са един огромен реликварий. Реликвите в него са костите на прелатите, осветени от близостта си с най-великата от всички реликви - Тайнството. И тъй като това са останките на най-първите прелати, основателите на Цитаделата, костите им са най-святи. Затова послушниците идват тук да се молят.