Джон Мар - Единадесетата чума

Докато крачеше до Катрини по коридорите, Макдоналд се надяваше, че колегата му ще го остави да говори. Джоуи Сейнт Джон беше единствено дете и родителите му бяха ужасно богати и ужасно уплашени — достатъчно, за да пратят един от частните си самолети да докара Макдоналд в Ла Хоя от конференция в Портланд, Орегон. Докато стоеше безмълвно в асансьора, той се погрижи да скрие гризящата го неувереност с решително изражение.

Винсънт Катрини се бе грижил за Джоуи още от раждането му и от своя страна, изпитваше облекчение и възхищение от бързия и сигурен начин, по който колегата му беше изпълнил хирургическата процедура. Макдоналд се нареждаше сред най-добрите в областта си и Катрини се благодареше, че Сейнт Джон са достатъчно богати, за да си позволят услугите му. Разбира се, в „Сейнт Рош“ имаше способни хирурзи педиатри, но родителите бяха настояли на най-добрия в страната и Катрини смяташе, че го е открил — въпреки че не му допадаше снизходителното отношение на Макдоналд към персонала. Той си погледна часовника и почука на вратата на самостоятелната стая на Джоуи, като се молеше скоро да се появи и другият специалист, когото бяха повикали.

Застанали от двете страни на леглото на сина си, потресени и смирени, Джоузеф и Елинор Сейнт Джон също се молеха. Състоянието му ги изпълваше със същото отчаяние, каквото би изпитвал всеки родител на тежко и неясно от какво болно дете. Сякаш бе изчезнало цялото им богатство и влияние и сега те бяха напълно безпомощни.

Те се обърнаха към двамата лекари. На лицата им бе изписан ужас, който помрачаваше очите им. Елинор, поразително красива жена, протегна ръка на Катрини.

— Винсънт — умолително каза тя, — открихте ли нещо ново? Моля те, моля те, кажи ни какво му е. Джоуи никога не е бил толкова болен. Постоянно се молим на Господ да се смили над детето ни. Просто ни кажи нещо — какво му е. Какви са резултатите от операцията?

— Това е в областта на доктор Макдоналд, Елинор.

Когато Катрини даде думата на колегата си, Елинор отиде до момчето, чиято неподвижна лява ръка лежеше върху завивките, и нежно я погали, като внимаваше да не докосва интравенозната система.

— Процедурата мина нормално, без усложнения — успокоително започна Макдоналд. — Свършихме за няколко минути и съм убеден, че утре ще имаме отговора.

— Утре ли? — раздразнено попита Елинор Сейнт Джон.

— Утре ли? — повтори съпругът й.

Макдоналд не загуби самообладание. Тези хора можеха да са най-важните граждани в цяла южна Калифорния, да имат частни самолети и така нататък, но нямаше да им позволи да го уплашат.

— Ще поддържам връзка с доктор Катрини — продължи той — и след този разговор ще проверя пробите, които взехме от Джоуи. Но няма да разполагаме с твърди заключения до утре сутрин, когато получим резултатите от биопсията.

Хирургът намери за най-подходящо да не споменава, че отглеждането на някои култури може да отнеме дни, дори седмици.

— Уверявам ви — прибави той, — че синът ви получава възможно най-добрите медицински грижи.

— Но ние трябва да знаем какво му е, докторе. — Въпреки мъката си, Джоузеф Сейнт Джон хвърли на Макдоналд остър като нож поглед, който не търпеше възражения. — Двамата с жена ми сме ужасени. Той е единственото ни дете.

Сякаш подтикната от думите на съпруга си, Елинор Сейнт Джон протегна ръка и погали Джоуи по челото. Момчето имаше фини кости и зелени очи, също като нея. Тежеше под трийсет килограма, беше загоряло и изглеждаше смъртно болно. Бяха му сложили кислородна маска и сега като че ли дишаше равномерно.

— Просто не зная, доктор Макдоналд — продължи тя. — Само допреди няколко дни беше добре, нали, Винсънт — Елинор се обърна към Катрини, — и го доведохме при теб веднага щом вдигна температура, нали? А сега това. Винаги е бил толкова здрав, а сега умира! — изхлипа тя.

— Елинор, не трябва да си мислим такива неща. — Сейнт Джон се приближи до нея и я прегърна, жест, който по-скоро предполагаше властност, отколкото състрадание.

Макдоналд остана поразен от разликата във възрастта им, навярно петнайсетина-двайсет години — очевидно в Калифорния дори набожните християни ходеха на лов за жени.

— Да се молим и да не драматизираме нещата — продължи Сейнт Джон. — Нашият специалист по заразни болести доктор Милър е убеден, че не става въпрос за болестта на Ходжкин 2 2 Вид рак, който поразява лимфната система. — Б.пр. или левкемия. Каза ни го снощи, не помниш ли? Според него щяло да се окаже нещо лечимо.