Джон Мар - Единадесетата чума

Макдоналд знаеше, че според Милър Джоуи може да има туберкулоза или дори болест, предизвиквана от вид плесен, наречена кокидиодомикоза. И отчаяно се надяваше в Джоуи да се развива нещо по-лечимо.

— Доктор Милър спомена за туберкулоза или кокидиодомикоза — каза той. — Да, тези заболявания са много вероятни, но трябва да съм откровен с вас — трябваше да направим биопсията на лимфния възел, защото болестта на Джоуи все пак може да се окаже лимфома.

— Не, само не рак! — Госпожа Сейнт Джон замръзна на място, после ужасено притисна дясната си ръка към устата си.

Катрини се приближи до нея и се опита да я успокои.

— Елинор, днес лимфомата и болестта на Ходжкин са лечими.

Макдоналд се зачуди дали родителите на момчето съзнават, че и той, и Катрини говорят уклончиво. Лимфните възли несъмнено бяха източник на треската, кашлицата и сепсиса на Джоуи. Не бе ясно дали причината е рак, плесен или туберкулоза. Ако някой допреше пистолет до главата му, навярно щеше да заложи на кокидиодомикозата, защото симптомите й често се бъркаха с тези на туберкулозата. Също като Катрини и Милър, Макдоналд беше озадачен, но нямаше намерение да го прояви.

— Ако сте в състояние, госпожо Сейнт Джон, бих искал да ви задам няколко въпроса. — Когато разплаканата Елинор му кимна, той продължи: — Джоуи има ли навик да лапа разни неща — играчки, бонбони, остри предмети, например клечки за зъби, сламки или от онези шишчета, на които се пече кебап? Или близалки?

Въпросът изненада госпожа Сейнт Джон.

— Ами, не. — Тя се обърна към Катрини. — Винс, ти знаеш, че рядко му даваме бонбони, и мога да ви уверя, доктор Макдоналд, че никога не съм виждала Джоуи с близалка. Винаги съм се ужасявала, че може да падне с клечката в устата. По същата причина дори не държим вкъщи клечки за зъби. — Безплодността на тези предпазни мерки в светлината на онова, с което се сблъскваха сега, накара Елинор отново да загуби самообладание, но суровият й съпруг хвърли на лекарите убийствен поглед и се обърна към Катрини:

— Какво значение има това?

— Виж, Джоузеф — отвърна той, — нещо кара тези лимфни възли да се подуват. Ако е микроб, може да е попаднал направо в тях, а не непряко през дробовете, както при пневмония. Разбираш ли, ако някой случайно глътне клечка за зъби и тя пробие хранопровода, в гръдната кухина могат да проникнат всевъзможни микроби и…

Макдоналд го прекъсна:

— Ами тортила, госпожо Сейнт Джон? Джоуи обича ли тортила?

— Не — бързо отвърна Елинор, после поясни: — Всъщност ние… той никога не яде мексиканска храна. — Тя замълча за миг. — Защо питате?

— Известни са случаи, в които тортилата разрязва хранопровода като скалпел — каза Катрини на невярващата на ушите си Елинор.

— Оперирал съм три деца — отново го прекъсна Макдоналд, — които са глътнали тортила, без да я омекотят със слюнка или безалкохолно.

— Не мога да съм сто процента сигурна… — въздъхна тя. — Вече го казахме на доктор Катрини, когато приемаше Джоуи.

— Напоследък синът ви ходил ли е на някакво ново място, изпадал ли е в необичайна за него ситуация?

Разговорът за събитията от живота на сина й преди да го сполети това проклятие като че ли доведе Елинор Сейнт Джон до ръба на пълния срив.

— Единственото място, за което се сещам, е зоопаркът в Сан Диего. Преди няколко дни учителката ги заведе там на извънкласно занятие. В сряда, струва ми се. Да, в сряда беше. Той обича животните, макар че не му позволяваме да ги пипа. Нали знаете, защото пренасят болести.

— Възможно ли е да е ял нещо, което иначе не яде?

— О, не мисля — отвърна тя. — Обяснили сме му опасностите, които крият готовите храни, и той е много послушно дете.

„Нещастно хлапе — помисли си Макдоналд. — Той просто няма детство — без бонбони, без животни, а сега и това.“

— Госпожо Сейнт Джон, знаете ли какво е правил в зоопарка?

— Не, нямам никаква представа, нито какво може да е ял. Бихме могли да питаме приятелите и учителите му… но като познавам Джоуи, ако е имал избор, сигурно е пица. Позволяваме му да яде пица. Обича я с повечко сирене и без гъби…

Елинор все по-трудно запазваше самообладание и това започваше да играе по нервите на Макдоналд. Хирургът нетърпеливо погледна към притеснените родители и рязко каза:

— Поговорете с учителката и приятелите му. Ако научите нещо, може да ни е от полза. Във всеки случай би трябвало да получим отговора, когато пристигнат резултатите от биопсията. Ще проверя пробите и културите за други микроорганизми. Уверявам ви, че какъвто и да е проблемът, съвременната медицинска наука ще се справи с него. — И с тези думи той царствено напусна стаята, без изобщо да подозира колко много греши.