Джон Мар: Единадесетата чума

По време на атаката над Ривър Уок се разрази силна гръмотевична буря и помогна на пожарната, полицията и Бърза помощ, които разпръскваха насекомите с маркучи. Еколози уверяват обществеността, че това не са известните „пчели убийци“, а обикновени домашни пчели, използвани от местните фермери за пролетно опрашване. Учените предполагат, че наблюдаваното в този район торнадо е отнесло рояците от полето.

В града беше съобщено общо за пет рояка, като най-сериозно е нападението в многолюдния Ривър Уок. Многократно били ужилени четирийсет мъже, жени и деца. В болница са приети петдесет и седем души. Една от жертвите почина днес в резултат на алергична реакция към пчелната отрова.

Неделя, 20 април

Сан Антонио

В деня, завинаги останал в паметта на хората като Великденското роене, прекрасното неделно утро се превърна в истински ад — десетки хиляди пчели изпълниха парковете и заведенията край Ривър Уок в Сан Антонио.

Март беше нетипично студен и този топъл, подканящ априлски ден даваше чудесна възможност на хората да покажат великденските си премени. Привлекателният, наскоро възстановен Ривър Уок се превърна в магнит и за гостите, и за местните жители. Туристическите корабчета позволяваха да се видят многобройните атракции на Алъмоу Сити.

По тесните брегове на ремонтираните канали имаше модерни магазини и приятни ресторантчета, които към обяд се изпълниха с хора — хранещи се, четящи или просто греещи се на слънце. Въпреки все по-голямата вероятност от дъжд, дълги опашки чакаха, за да се качат на пъстрите туристически корабчета.

Ресторантите покрай каналите сервираха навън и корабите обикновено бяха пълни с хора, които махаха с ръце на обядващите само на няколко крачки от тях, но днес се трупаха облаци и вятърът се усилваше. Един от туристите побърза да вземе лаптопа си и помоли да го преместят вътре, откъдето можеше да вижда канала, но вятърът и дъждът нямаше да го безпокоят.

Във въздуха вече летяха салфетки и менюта и малцина забелязаха приближаването на пчелите. Отначало те като че ли се плъзгаха точно над водата, но скоро бяха навсякъде.

Най-ужасният, най-неизличимият спомен на клиентите в ресторантите бяха трите прелестни близначки, седнали на кърмата на едно от корабчетата. На китката на всяко от момиченцата беше завързан бял, пълен с хелий балон, върху който бе отпечатана голяма жълта роза.

Точно този Великден близначките навършваха шест години. Майка им ги беше облякла в еднакви дрехи, бе им купила еднакви играчки и ги водеше да им покаже местните забележителности. Тя мечтаеше да ги направи манекенки или поне мажоретки. И сега седеше до тях и ги насърчаваше да махат на хората на брега. Балоните се издигаха и спускаха и привличаха погледите към корабчето.

Много вероятно е първата пчела да е ужилила майката, но всички бяха единодушни, че размахвайки ръце, за да прогонят насекомите, момиченцата са удряли с балоните си други пчели и още повече са ги разлютили. Майка им размаха чантата си и запищя, когато започнаха да я жилят през тънката пролетна рокля.

Ужасени, децата едновременно заотстъпваха назад. Когато стигнаха до перилата, от водата като че ли се надигна друга вълна насекоми и покри шестте розови ръчички. След секунди пчелите бяха проникнали през дрехите на децата и виковете им привлякоха вниманието на посетителите в ресторантите. Една от жените на корабчето нави вестника си на тръба и безуспешно се опита да помогне на момиченцата.

Майката грабна едно от децата си и започна да търси убежище. Връвчицата на балона на дъщеря й се оплете с тази на другата й сестричка и я повлече след тях.

— Мамо… помогни ми! — извика детето.

Помогна й третата сестричка, чийто гръб беше почернял от пчели.

Майката изпадна в истерия. Насекомите жужаха и обгръщаха децата й в толкова плътен облак, че през него почти не можеше да се вижда.

Само на няколко крачки оттам хората на брега също бяха подложени на нападение. Онези, които успяваха да смачкат някоя пчела, незабавно откриваха, че ръцете им са покрити с десетки други.

Сега най-сигурното убежище изглеждаше каналът. Изпаднали в паника и загубили здравия си разум, напълно облечени хора забравяха, че не могат да дишат под вода, и се хвърляха вътре.

Докато тичаха, други викаха на момиченцата: „Скачайте… скачайте във водата!“, но децата не ги чуваха. Бяха ужилени по главите вече толкова много пъти, че очите им бяха подути и затворени. Ушите на две от тях бяха запушени с убити пчели, натъпкани дълбоко от истеричните пръстчета. Едно от децата падна на палубата и зарита с крачета, после второто…