Джон Мар - Единадесетата чума

Коварният, но единствен път към фонтана пълзеше над частично срутената болница. Много отдавна тук бяха изолирали жертвите на едра шарка, тиф и чума. Днес за тази цел се използваше болницата „Метрополитън“, която се намираше на километър и половина на север. Вече разграбена и почти разрушена, тази сграда се бе превърнала в грозно и опасно място.

Под ниските дървета и бурените в южния край на острова се криеха мазета, тунели и шахти. Навсякъде бяха пръснати полузаровени гнили дъски, съборени стълбища, маси за преглед и стари електрически съоръжения. От пръстта стърчаха железа, които спокойно можеха да пробият нечия обувка. На земята лежеше разбит меден купол, целият обрасъл и позеленял.

До останките беше фонтанът — куб от бетон, който трябваше да неутрализира огромния напор на експлозивната водна струя. Местоположението му изглеждаше случайно — миниатюрен остров с около сто и двайсет квадратни метра площ, изграден от гранитни блокове сякаш само на няколко метра от брега.

Изведнъж Брин чу остро пропукване и незабавно приклекна. Чу се по-силен трясък, последван от високо „Мамка му!“. След кратка тишина агентът извика:

— Джак, внимавай! Всичко е изгнило.

Вирусологът плъзна лъча на фенерчето по земята и забеляза нещо, което приличаше на яма. Хъбърд бе паднал в нея. Десният му крак беше извит под ужасен ъгъл.

— Счупих си глезена, по дяволите! Върви сам!

— Не, ще сляза при теб и ще те измъкна навън.

— Няма време, Джак — настоя Хъбърд. — Ще се върнеш, след като свършиш.

Брин се замисли. Знаеше, че Скот има право.

— Добре. Ако успея навреме, ще телефонирам да пратят хеликоптер. Недей да мърдаш!

Агентът му махна с ръка.

— Няма къде да ходя!

Джак взе чантата с инструментите, изправи се и запълзя към медния купол. Надникна през вентилационните отвори и видя картина, която го върна много години назад в Манджурия: стърчащите от пръстта парчета метал му напомниха за стълбовете в Пинфан — и отново го върнаха към действителността.

Фонтанът се намираше поне на сто и осемдесет метра зад купола. Джак чуваше само плисъка на вълните в скалистия бряг, виждаше мрачната вода.

Трябваше да пресече откритото пространство до вълнолома. Скоро приливът щеше да свърши и Ийст Ривър щеше да обърне течението си към морето. Отсрещната страна на острова бе заобиколена от стена, издигната от необработени гранитни блокове, но откъм изток пътят към гигантския стоманен куб с генераторите, двигателите и филтриращата система беше открит. Той се насочи на юг.

Преди месеци заедно с Миа бяха прегледали плановете на фонтана. Знаеше как работи, знаеше и какво трябва да направи, но дали можеше да стигне до него преди системата да се активира и буквално да накара дъха на жителите на Манхатън да секне? Водопад от светлини и пъстроцветни лазери щеше да обагри кипящата мощна струя вода и да я превърне в истински огнен стълб — символ на религиозното обединение.

Джак отново прехвърли в ума си онова, което знаеше за фонтана. Беше монтиран в края на голям бетонен блок и завинтен за широка пирамида от бетонни плочи и пилони. Приличаше на черква — точно като в скицата на Миа.

От отвор в средата на куба се извисяваше заострена медна кула с формата на гигантски пожарникарски маркуч, насочен право към нощното небе, като артилерийско оръдие. Височината й навярно надхвърляше четири метра. Отстрани бе заварена малка стълба.

И изведнъж видя моторната лодка в скалите. Бяха включени само сигналните светлини, носът й сочеше на юг, а кърмата й се полюшваше срещу течението. Лениво бръмчеше мощен двигател и изхвърляше сиви газове, които се стелеха откъм подветрената страна. Камерон!

Трябваше да се добере до фонтана, нямаше време за губене. Джак за миг плъзна лъча на фенерчето си по грозната зеленикава повърхност на стоманения куб. Болтовете и заварените ръбове очертаваха краищата му. Откъм източната му страна имаше врата със стоманен катинар, голям колкото юмрука му. Катинарът бе разбит и вратата зееше. Брин тръгна натам. Знаеше, че ако успее да влезе вътре, трябва да открие крановете на филтриращия резервоар.

Пред него имаше няколко метра хлъзгава скала. Приливът придаваше на реката измамно спокоен вид. Той опипа повърхността с крак и скочи.

Запълзя към вратата, надникна и светкавично се отдръпна. Пълен мрак. Кубът беше достатъчно голям, за да побере двама души. Отсрещният край на помещението завършваше с мрежа. Метална. Зад нея се намираше двигателят на гигантския фонтан и контролното табло. До него бяха пръснати резервни части, клапани, помпи и работни инструменти.