Джон Мар - Единадесетата чума

Бе поставил началото на колекцията си от токсини още като студент. Девизът му бе: изследвай всяка щипка пръст, наблюдавай почвата, пълна с микроби. Идеята му беше да събира почвени и фекални образци, да ги анализира и систематично да ги подрежда година след година в тайната си нюйоркска лаборатория.

Но имаше проблем: в какво да съхранява безценните си проби, когато пътуваше? В началото имаше предостатъчно дървени кутийки от кибрит, но когато баровете, хотелите и магазините престанаха да ги раздават безплатно, Камерон разбра, че се нуждае от нещо друго.

Откри отговора в мъжката тоалетна на долнопробен мотел: метален автомат със самохвален надпис „Продават се за предотвратяване на болести“. По онова време вярваше, че мисията му е да предотвратява болестите, и с монетата от двайсет и пет цента в джоба си купи презерватив — първият от хилядите, които щеше да напълни с двайсетграмови проби, взимани от постоянни отбивки от пътя и от безкрайни пътувания в чужбина.

Притежаваше една от най-големите и внушителни колекции от презервативи: „Фоурекс“, „Троуджън“, „Рамзес“, „Спартънс“, дори три редки „Голдън Фезънтс“ в метална кутийка с картинка на керван с камили и араби на фона на фалически кактус, Мики Маус с ушички от Амстердам, дракон от Банкок, червени, сини, даже един, който фосфоресцираше на тъмно. Някои имаха израстъци, по-новите бяха с ребра и резервоарни върхове. Но любимият му презерватив си оставаше старият „Рамзес“ с изображение на египетски пейзаж на кутията, цветни йероглифи и фараон, стиснал в ръка закачливо извит, дълъг до рамото му скиптър. Всички бяха пълни с проби и обозначени с датата и мястото на взимане.

По някое време, винаги си казваше той, щеше да обработи образците за нови видове плесени и да ги анализира, за да установи антибактериалния им потенциал. Щеше да открие нещо абсолютно неизвестно, да го култивира, да усъвършенства вторичния продукт и да го продаде. Негов собствен антибиотик!

Годините бързо се нижеха и това така и не стана, но презервативите си оставаха. От време на време се налагаше да сменя по-старите. Мики Маус изгуби едното си ухо. Латексът бе траен. Макар и по-порести, по-скъпите видове, много от които изработени от котешки черва, бяха почти вечни. Най-новите бяха най-добри.

Тъй като беше само човек, понякога Камерон се чудеше защо го прави и отчаяно се надяваше, че все някога ще проумее целта на тази колекция, нейната предопределена съдба.

И после дойде Аспен, Видението и Гласът и той разбра, че трябва да изостави философския камък, извлечен от микотоксин, да забрави за антибиотиците, за лечебните плесени. Вече все по-ясно виждаше как ще използва скъпоценните токсични образци за друга цел. Божествено призвание.

Лаптопът сигнализира. В дъсчения под пред лабораторията на Теди имаше детектор за метал и той разбра, че след миг ще види натрапниците. Камерон бързо натисна няколко клавиша и на екрана се появи манхатънският апартамент.

После видя Брин, Хъбърд и полицаите да нахлуват вътре. Беше време да тръгва. Той изключи лаптопа и прибра компактдиска в джоба си. Излезе от буса, приближи се до водата и хвърли компютъра в Ийст Ривър.

Лодката се люшкаше на вълните. Камерон я натовари, после я отвърза и бавно потегли.

Кипеше от нетърпение, но се движеше внимателно заради безценния си товар: три големи пластмасови туби, съдържащи трийсет и два килограма дестилиран концентриран афлатоксин.

Надигащият се източен вятър съвършено отговаряше на Мисията му. Вече нищо не можеше да му попречи да изпълни древната заповед, за която го бе вдъхновил Гласът: живей според Библията, умри според Библията.

22:50 ч.

Ийст Ривър, Ню Йорк

Брин и Хъбърд слязоха на брега и полицаят от катера им подаде по един голям фенер с по четири батерии. Лъчите пронизваха мъглата само на няколко метра пред тях. После чуха, че катерът бързо се отдалечава, за да се срещне с този на бреговата охрана.

Двамата пресякоха района на рушащата се болница и видяха фонтана на малкия вълнолом, разположен на неколкостотин метра от южния край на острова. Брин с тревога забеляза, че брегът е прекалено скалист — полицейският катер нямаше да може да пристане.

Луната бе почти пълна и болницата „Голдуотър“ и сградите на Манхатън оттатък реката хвърляха достатъчно светлина. Небето беше обсипано със звезди. Ясно виждаха осветения град, от скъпите апартаменти на Ийст Енд авеню и Сътън Плейс до лъскавата фасада на сградата на Обединените нации. На изток започваше Куинс — дълъг, нисък, изненадващо мрачен и отблъскващ.