Джон Мар - Единадесетата чума

— Но във водата има адски много хлор! Амонякът ще реагира и…

— Няма значение — прекъсна го Джак. — Даже да избухне, амонякът вече ще е изпълнил задачата си. Трябва му толкова време, колкото да напои царевичната каша. Дотогава вече ще сме далеч оттук.

— Ами ако грешите?

— Тогава експлозията ще направи всички ни на сол.

Брин помогна да претърколят тежкия чувал до вратата, бутна го в малката стая, влезе вътре и го разпори. Амонякът незабавно започна да реагира с влажния въздух, надигна се парлив облак. Вирусологът изсипа цялото съдържание във фунията и проследи с поглед гранулите, които потънаха в резервоара. После хукна навън и скочи на катера. Двигателят изрева.

— Доктор Брин, доктор Брин! — извика един от полицаите. — Той бяга! — Колкото и да изглеждаше невероятно, Камерон някак бе успял да се освободи и тичаше към куба, покатери се горе и се изкачи по стълбата.

— Да върви по дяволите — каза Джак. — След няколко минути ще се пържи в ада.

В този момент от върха на металния куб се разнесе грохот. През вратата и около главния отвор бликна гъста пара, която обгърна цялата структура заедно с Камерон.

— Ще избухне! — изкрещя капитанът, стисна руля и натисна дросела докрай.

От тръбата бликнаха тежки пари, които се понесоха право към катера.

— Пазете се! — извика някой, но вече беше прекалено късно.

— Не го вдишвайте! — викна и Брин.

Гъстият дим се виеше над реката и започваше да обгръща катера. Всички неудържимо се закашляха.

Джак разтърка парещите си очи. Болезнен пламък облизваше гърлото му. Дробовете го боляха, но това бе познатият мирис на амоняк и той му подсказваше, че всичко ще е наред. Беше успял. Амонякът трябваше да е напоил пречистения афлатоксин на Камерон навреме, за да го неутрализира. Сега оставаше да разберат дали ще реагира с хлора на дъното на резервоара. В такъв случай първата експлозия щеше да е само прелюдия.

— Да се махаме оттук, бързо! — извика той.

Катерът ускори на юг.

Брин бе сигурен, че е видял Камерон да стои върху куба с протегнати ръце. Знаеше, че безумецът е обречен, но въпреки това го изпълни странен страх. Изведнъж първите лазери пронизаха небето и се сляха над фонтана. Той си погледна часовника. Оставаха две минути.

Точно в полунощ изригна първият невероятен гейзер, светкавично достигна сто и двайсет метра височина и продължи да се издига. Един по един лазерите промениха цвета си и разсякоха облаците от пара: червен, жълт и син.

Фаровете на мостовете в Куинс и Манхатън осветяваха гигантската струя, като угасваха и се включваха в пълен синхрон, после всички лъчи едновременно се насочиха над фонтана и уловиха невероятна експлозия. Кръгла синьо-бяла мълния откъсна плочите от стоманената кабина на помпата и изстреля медната тръба право в нощното небе като ракета, последвана от пламтящ облак. Силата на взрива и светлината за миг ослепиха всички.

Почти в същия миг мъжете на катера усетиха друга миризма — хипохлорна киселина, като от плувен басейн, в който са изсипали прекалено много хлор.

Петнайсет минути по-късно цялото население на южен Манхатън започна да се оплаква от замърсения градски въздух, но всички бяха единодушни, че илюминациите са великолепни.

Понеделник, 26 април

Полицейският катер откара Брин направо в болницата „Белвю“. За Хъбърд се погрижи групата за биологично опасни вещества — глезенът му наистина бе счупен.

Джак беше получил отравяне, по-късно се наложи да трансплантират и кожа на наранената му в боя с Камерон длан. Вики Уейд остана до леглото му, докато лекарите не й съобщиха, че ще се възстанови. След това го посещаваше почти всеки ден, често заедно с Шмюъл Бъргър, който винаги му носеше храна, приготвена от майка му с гаранцията, че това ще го излекува.

Хъбърд търсеше трупа на Камерон — или поне на части от него. Двамата с Джак влязоха в компютъра му, като използваха паролата „ПМН“. Прочетоха предсмъртното писмо, което бе оставил. Дневникът на Теди и ги отврати, и ги очарова.

В странния апартамент на Камерон откриха още документи и писма, сред които отрицателният отговор на Християнския съвет и други подобни съобщения. В края на живота му го бяха познавали малцина, още по-малко го бяха харесвали и никой нямаше да страда за него.

После Джак бе изписан и се опита да продължи да живее.

От избухването на фонтана бе изтекла почти половин година.

Хъбърд и полицейското управление често викаха Джак, за да говорят за Камерон. До март не бяха открили следа от него и Брин се поотпусна. Няколко пъти излиза на обяд с Вики, но тя се отнасяше с уважение към траура му и никога не му предлагаше да пийнат нещо или да се видят на вечеря. Освен това му намекна, че имала някаква прекрасна тайна, само трябвало да почака още малко.