Джон Мар - Единадесетата чума

Брин удивено поклати глава. Всичко бе толкова мъгляво и в същото време толкова очевидно.

— Тъй като в мацата няма мая — продължи Шмюъл, — не е имало и микотоксини. Воден от Моисей, еврейският народ е избегнал смъртта, защото са знаели за маята, гъбичките и непряко за отровите, микотоксините. Знаели са как да ги избягват.

— И това изобщо не променя традицията — намеси се Уейд, — само я прави по-чудотворна. Двамата с Шмюъли помолихме миколозите от Индианаполис и Пиория да ни помогнат с медицинска литература. — Тя се усмихна и момчето се изчерви за трети път. — Покажи им таблицата.

Шмюъл разгъна голяма, попълнена на ръка таблица, която изброяваше всички научни причини за десетте чуми. Брин поразено я разгледа. Еврейски и християнски специалисти се бяха опитвали и не бяха успявали да открият научния смисъл на чумите.

Различните специалисти се занимаваха с отделни проблеми: ентомолозите обсъждаха мушиците, рояка и скакалците, ветеринарите спореха за смисъла на жабите и причината за мора по добитъка, климатолозите разискваха градушката и тридневния мрак, еколозите говореха за кървавата вода, епидемиолозите се съсредоточаваха върху циреите и обясненията за внезапната смърт.

Всички тези експерти образуваха затворени общности и публикуваха в тясно специализирани списания. ПроМЕД, форум за всички специалисти, можеше да постави началото на дискусия и обмен на идеи за предстоящия бич. Системата дори можеше да послужи за предотвратяване на нова епидемия или екологична катастрофа.

Уейд забеляза дадения й от Брин знак.

— Шмюъл, моля те, затвори си очите. Джак ти е приготвил малък подарък.

Вирусологът се усмихна.

— Хайде, Шмюъл, затвори си очите.

Момчето се подчини. Брин извади от куфарчето си чисто нов лаптоп и го постави в ръцете му. Шмюъл отвори клепачи и ахна.

— Благодари на доктор Инък Тъкър — започна Джак, — прекрасен възрастен господин от Луисвил. Получих го от него. Политиката на щата не ми позволява да приемам подаръци, но това не се отнася за теб, Шмюъл.

Момчето не можеше да повярва на очите си.

— Натъпкал съм го с купища софтуер, Бъргър. Има ГИДЕОН — направо от Израел — и Нетскейп. А също Чекпойнт Файъруол, ВетНет, Медлайн, ТоксНет… и разбира се, ПроМЕД, където, надявам се, след още няколко години ще започнеш да работиш.

Лаптопът имаше клетъчна връзка с Интернет, 5.4 гигабайта харддиск и 128 мегабайта оперативна памет.

— Опитай го, Шмюъл, твой е. Още е с моята парола, но можеш да я промениш.

— Искате да кажете, че наистина е мой, така ли? — Шмюъл прокара ръце по капака и го отвори. Включи го и екранът се съживи. Момчето удари няколко клавиша и се появиха иконките. Той влезе в ПроМЕД и след секунди вкара паролата на Брин.

Внезапно екранът угасна. После отново проблесна във всички цветове на дъгата. След секунди се появи експлодираща звезда — красива, трагична, позната, ужасяваща.

— Чудесен скрийнсейвър, доктор Брин — възкликна момчето.

— Благодаря. Това е от Хъбъл — супернова в съзвездието Рак, на четирийсет милиона светлинни години оттук.

Шмюъл завъртя лаптопа, за да го видят и другите.

Те се усмихнаха. Изведнъж екранът за миг потъмня, после се появи заплашителен черно-бял образ. По-познат и страшен от първия. „Друг скрийнсейвър?“ — зачуди се момчето.

Джак се наведе към компютъра и внимателно погледна образа. И отново изпита онзи ужас, връхлетял го преди месеци, когато Вики му каза, че пакетът, убил Дрю, не е пратен от Луисвил. И по гърба го полазиха тръпки като преди малко, когато беше гледал изправения на задните си крака кон, очертал се на фона на проблесналата светкавица.

Знаеше какво е това. „Четиримата конници на Апокалипсиса“ на Албрехт Дюрер. Гравюра отпреди пет века. В долния край на екрана потече текст: „Албрехт Дюрер… немец… 1471 — 1528… Гравюрата датира от 1498 г.“.

Брин можеше да се закълне, че вижда как втората цифра от датата започва се променя и 1498 бавно се превръща в… 1998.

Също толкова внезапно, колкото се бе появил, образът избледня и изчезна. Екранът остана мътен. Джак понечи да каже нещо, после се отказа и кимна на момчето да продължи, като се чудеше дали другите са видели страха му, дали са разбрали посланието.

Доктор Джон Брин нямаше нужда да прочете на екрана „ПМН“, за да разбере, че ги очаква единадесета чума. И осъзнаваше, че сега ще трябва да се бори с мъртвец.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7501