Джон Мар - Единадесетата чума

Нечия ръка се пресягаше в пространството между змиите и очите на Камерон.

— Теди, добре ли си?

Камерон сериозно кимна. Знаеше какво да направи. И как да го направи — целия пречистващ ужас.

Гласът му го бе казал съвършено ясно.

Теди прочете последното изречение. Въпреки хладния въздух бе започнал да се поти. Премери си пулса. Наистина ли беше от дневника, или Гласът отново говореше в него? Неуверен, той няколко пъти дълбоко си пое дъх, отпусна се и изхвърли тези мисли от болния си ум. Гордееше се с това, че повече от всичко останало се е научил на упоритост, затова с удоволствие си спомняше за изпитанията си.

Разнесе се разтърсващ грохот — над реката се понесе хеликоптер. Теди го проследи с усмивка. Знаеше, че щом хеликоптерите продължават да летят, все още не са разкрили плана му. Погледна към Ийст Ривър. По повърхността се гонеха малки вълнички. Скоро щеше да настане моментът отново да се отправи на път, но имаше време да прочете любимата си глава.

XXIII

Тиодор Камерон обичаше да пътува със самолет. Същността на живота му се изразяваше в пътуване и той с радост посрещаше всяко ново заминаване, всяко пристигане, планирането и обмислянето. Често летеше над Атлантическия и Тихия океан и работата във въздуха му доставяше удоволствие. Също толкова му харесваха кратките пътувания. Всъщност предпочиташе второстепенните пътища, които му позволяваха да прави връзки с местни автобуси, фериботи и влакове.

В миналото му се налагаше да пътува, защото трябваше да обогатява колекциите си. Всяко посещение в дрогерията на някое забутано градче бе упражнение по опознаване на американското общество, което ту го караше да се смее, ту го вбесяваше, ту го заинтригуваше.

Имаше опасност да изгуби багажа си, разбира се, затова винаги пътуваше с малка чанта и пращаше останалото по куриерска служба — образци, книги, дрехи, фотоапарати, аспектомати, куфари, кашони със записки, купчини списания, колекции от проби зърно, диапозитиви, фотоленти и нередактирани статии.

Това бе най-подходящият начин да пренася езотеричния си багаж. В крайна сметка той все още изнасяше над двайсет професионални семинара годишно — пред колеги токсиколози, фармацевтични компании, медицински факултети и представители от няколко научни центъра на Националната научна фондация.

Той беше уважавана фигура в научните кръгове — бе публикувал повече от сто и петдесет често цитирани статии, беше съосновател на престижно медицинско списание и бе открил пет нови биоактивни алкалоида.

Освен това притежаваше една от най-големите в света колекции на органични токсини и събираше всякакви проби: от змии, гущери, дървесни жаби, насекоми, паяци, пера на тропически птици, от усти на птицечовки, сладководна и морска риба, десетки бактерии, различни пъстри алги, десетки видове плесени, слуз, гъби и микроскопични гъбички.

Обясненията му за алфа-1 адренергични антагонистични ефекти на ганглийните никотинови рецептори бяха използвани от колегите му във фармацевтичната промишленост. А проучванията му върху приложението на микотоксините в терапевтиката винаги го вълнуваха. После внезапно и без очевидна причина Камерон престана да говори за работата си. Носеха се слухове, че ЦКЗ създавали строго секретна биолаборатория, говореше се за биологична опасност БЛ-5. Другите токсиколози се чудеха, но всъщност той започна да се променя още преди откровението в Аспен. Зад гърба му неговите колеги го отдаваха на инцидента и уволнението му от ЦКЗ. Бе се повредила центрофуга и Камерон пое цялата отговорност. Беше изложил на опасност лабораторията с работата си върху материал, който нямаше връзка със спонсорираната му програма. За самия него също имаше изключително висок риск от заразяване. Тъкмо това рисковано поведение бележеше целия му живот и в крайна сметка обрече кариерата му в ЦКЗ, а също направи неизбежно предателството на Християнския съвет.

Неговото упорство започна да взима връх още преди инцидента с борнавирусите и много месеци преди първото откровение. Навярно подсъзнателно започваше да се подготвя, защото рязко ограничи броя на лекциите си и увеличи пътуванията, за да разшири колекцията си от токсини. Събираше проби от овощни градини, канавки, пазари за риба, зоопаркове, търгове на добитък, кланици, цветарски магазини, кожухарници, бръснарници — отвсякъде.

Взимаше образци от езера, потоци, резервати, силози, пчелини и африкански блата. Взимаше ги от мухи цеце, комари, черни мухи, яйца на пясъчни мухи, слюнни жлези на конски мухи, черупки на охлюви, слуз от плужеци и люспи от змии. Проучванията го отвеждаха в Заир и Виетнам, на Хаити и в Шри Ланка, в Хималаите. Имаше пръст от моравата на болницата „Фийби“ в Либерия, изпражнения от Института по херпетология в Сао Паоло, гуано от пещерите в Нова Испания и тундрата на Фолкландските острови. Славата му бе увековечена на другия край на земното кълбо — малък връх край огромната планина Брукс на Аляска носеше неговото име. Защо беше ходил там ли? За изпражнения от полярни мечки и микробите, които съдържаха те.