Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Само когато около него има красиви жени.

Лицето й се изчерви моментално, като че ли с някаква магия изгоря от слънцето.

— Както и да е — пое си дълбоко дъх. — Колко време ще останете?

— Мисля, че две нощи ще ни стигнат, а Вие?

— Зависи. Какво планирате?

— Защо не обсъдим това насаме в стаите?

— Така ще е по-добре — тя погледна към Брайън и бързо отвърна поглед.

Взе двете регистрационни карти и попита:

— С какво ще платите — в брой или с кредитна карта?

— Приемате ли „Виза“?

— Да.

Гормън плати с кредитната си карта и двете стаи. Разписа фактурата, а Джанис завъртя регистрационната карта, за да свери подписите.

— Не съм мошеник, млада госпожице.

— О, това е просто навик. Зная, че сте Гормън Харди.

— Но в книгата ми нямаше моя снимка!

— Видях Ви в едно предаване по телевизията.

— Нали съм още по-хубав на живо?

— Да, наистина сте много по-хубав.

— Благодаря. Много сте мила, Джанис.

Тя сви рамене, промърмори нещо за благодарност и бръкна под тезгяха. Извади два ключа, всеки от които висеше на зелен пластмасов държател.

— Ще ви дам номера пет и шест. Свързани са с обща врата — тя вдигна ръка и посочи. — Карайте натам. Третата двойка бунгала отляво. Машината за лед е тук, пред рецепцията, а автоматът за безалкохолни напитки е до нея.

Гормън кимна. Облегна се на рецепцията и тихо попита:

— Кога ще дойдете при нас?

— Обикновено нямам проблеми да се измъкна. Майка ми през повечето време ще бъде в ресторанта, а баща ми никак не е строг. Ще му кажа, че искам да изляза и той ще ме смени на рецепцията.

— Чудесно. Сега, доколкото разбирам, те не знаят нищо за целта на нашето пристигане.

— Никой, освен мене.

— Задължително е да запазим това състояние на нещата. Поне за момента — добави той.

— Няма да казвам на никого — отвърна Джанис. — Шегувате ли се? Става въпрос за кожата ми.

Брайън с премрежени очи разгледа внимателно кожата на шията й. Тя срещна погледа му, изчерви се и се обърна отново към Гормън.

— Ще бъде ли удобно да се срещнем в една от нашите стаи?

— Да. Ще нося чисти хавлиени кърпи за всеки случай, но никой няма да ме забележи.

— Много добре. Тогава елате в номер шест, след един час.

— Ще дойда.

— И донесете дневника.

— Voilà! 5 5 Ето! (фр.) — Б.пр. — изтърси Нора и стресна Тайлър.

Притисна пръст в предното стъкло.

Точно пред тях, вляво, видяха боядисан в бяло кирпичен ресторант с покрив от червени керемиди. На табелата отпред — миниатюрен фар, пишеше „Странноприемница при фара“.

Тайлър погледна в огледалото. Мустангът беше на стотина метра зад тях. Тя даде мигач и в следващия миг мустангът направи същото. Тайлър сви от пътя и се насочи към павирания паркинг.

Нора се наведе напред, обърна огледалото към себе си и се огледа. Започна да причесва косата. Тайлър намери място и паркира. Изчака Нора да свърши, след това обърна огледалото към себе си. Русата й коса беше леко разбъркана, но реши, че изглежда добре. Провери дали има кръв по лицето, но не забеляза нищо.

Мустангът плавно спря до тях. Тайлър взе чантата си от задната седалка и излезе от колата. Почувства хладния и приятен полъх на океана. Вятърът развя косата й. А когато слизаше от колата, той разтвори долната част на незакопчаната й блуза и разкри загорелия й от слънцето корем пред очите на Ейб. Беше оставила небрежно последното копче незакопчано. Закопча го, а Ейб вдигна очи към лицето й.

Очите му не са студени, помисли си тя, а проникващи, може би леко развеселени.

— Сигурно сте изненадани, че открихме такова място — попита Нора.

— Точно се чудех.

— Заповядайте в този пущинак.

Джек избърза напред и отвори кафявата дървена врата. Държа я отворена, докато другите влязат в слабо осветеното преддверие. Приближи се русокосо момиче с поло и шотландска пола. Притискаше до гърдите си менюто. Ейб й каза, че са дошли да изпият по един коктейл и тя ги поведе през почти празната зала към една маса до прозорците. Ейб издърпа стол за Тайлър. Джек направи същото за Нора.

— Сега ще дойде сервитьорката, за да вземе поръчката — каза момичето и ги остави.

— Приятно местенце! — удиви се Джек.

— Специално го избрахме — отвърна му Нора.

— Често ли идвате насам? — попита Ейб, повдигайки едната си вежда, без да откъсва очи от Тайлър.

— Винаги, когато минаваме.

— Ние сме от Лос Анджелис — съобщи Нора. — А вие?

— Оттук-оттам — отговори Джек.