Ричард Леймън - Нощно шоу

— Естествено.

Тя наклони глава и се вгледа в него изпод дългия си кестеняв бретон. Бе леко засрамена, но очевидно доволна.

— Извиня-я-вай!

— Ще го преживея.

Тя му върна сламката. Той я промуши през картоненото капаче на чашата си. На върха й бе останала червена следа от червилото на Хедър. Той захапа сламката.

Мястото, до което са се докосвали нейните устни.

Чувството беше приятно. Почти като целувка. Никога не беше целувал Хедър, но довечера, докато я изпращаше, щеше да опита.

Отпи от пепсито. Когато извади сламката от устата си, усети вкуса на червилото й.

Дали ще му позволи да я целуне? Това е първата им среща, но… да, ще му позволи. Сигурно доста го харесва, щом е с него тук.

Тя посегна за шепа пуканки и натисна плика в скута му. Идеше му да се загърчи от удоволствие.

Той също си взе пуканки. Задъвка, без да откъсва очи от нея. Тя леко беше наклонила глава и лапаше пуканки направо от шепата си.

Блузата над гърдите й зееше като раззината уста. В сянката й се виждаше малко от изпъкналата плът и бялото дантелено крайче от сутиена й. Устните му пресъхнаха, сърцето го заблъска в гърдите, в слабините му се разля гореща вълна.

И тогава светлините започнаха да гаснат.

Той извърна поглед — с облекчение и разочарование, сигурен, че каквото и да се случи на екрана, едва ли ще е по-вълнуващо от това, което току-що бе успял да зърне под блузата на Хедър.

Тя отново посегна към пликчето с пуканки. Лекият натиск го побърка. Стив скръсти крака, за да се успокои.

Глътката от чашата освежи устата му. Облиза устни, но вкусът на червилото й беше изчезнал.

На екрана светна рекламата на „Мъртвешка усмивка“.

— У-у-х! — прошепна Хедър. — Това не изглежда лошо.

— А-ха.

Може би щеше да я покани да го гледат заедно, когато започнеше прожекцията му тук.

Някакъв мъж се тръшна на седалката пред Хедър. Ама че тъпак! В полупразния киносалон!

— Виждаш ли? — попита я Стив.

— Няма значение.

— Искаш ли да си сменим местата?

— Ами… хайде просто да се преместим с един стол нататък.

Така и направиха.

Тъпакът потъна в седалката и опря свитите си колене в предната облегалка. На главата му имаше тъмна шапка. Под нея не се виждаше коса. Дали не беше плешив? Не, изглеждаше твърде млад, за да е плешив. Сигурно си бръснеше косата. Само един пълен тъпак би си обръснал главата.

Стив погледна към екрана, филмът започна.

Някаква жена се къпеше. Сапунисваше тялото си и си тананикаше. По гърба и краката й се стичаше вода. Обърна се с лице. Стив се вгледа в малките й стегнати гърди, в зърната им, в тъмния триъгълник в слабините й. Усети лека възбуда, която обаче не можеше да се сравни с желанието, обляло го при вида на деколтето на Хедър.

Жената се обърна с гръб. Завъртя крановете. Дръпна найлоновата завеса. Хедър подскочи, когато страшната музика гръмна в салона и нечии ръце в кожени ръкавици забиха островръх ръжен в корема на жената. Той разцепи кожата й и потъна в плътта й чак до дръжката. Музиката пронизваше ушите им, а жената се гърчеше, прикована с гръб към плочките. Ръцете в ръкавици завъртяха, ръжена. От устата й бликна кръв. После убиецът бавно измъкна ръжена, който доразкъса кожата около раната и повлече със себе си кървави, лепкави черва.

Хедър извърна лице. Очите й бяха плътно стиснати. Отвори едно око и попита Стив:

— Свърши ли?

— Още малко.

— Божичко!

— Всичко е наред, свърши.

Тя се обърна напред, потъна дълбоко седалката и въздъхна.

Мъжът от предния ред се обърна и се ухили. Беше със слабо бледо лице, с дълбоко хлътнали очи, които едва се виждаха.

— Страхотни ефекти, а?

— А-ха — промърмори Стив.

Хедър кимна. Изправи гръб в седалката и се отдръпна от непознатия.

— Знаете ли кой ги прави? Даниъл Ларсон.

— Жена? — попита Стив.

— Кралицата на ужаса. Аз работя с нея.

— Наистина ли.

— Прекрасна жена. А и много красива.

— Страшно интересно.

— Ако това тук ви харесва, трябва да видите следващия ни филм. Ще се напикаете от страх.

Стив кимна. Пое дълбоко дъх, когато младежът най-после се обърна напред. Хедър също се отпусна. Погледна Стив, направи смешна гримаса и склони глава на рамото му. Остана в тази поза и докато пиеше пепси, хапваше пуканки и гледаше филма. От време на време косата й гъделичкаше бузата на Стив.

На екрана пет млади жени бяха на погребение на някаква своя приятелка.

— Ще ви се случи случка — каза Хедър.

— На всички без една.

Говоренето й отпускаше нервите му.