Матю Райли - Летящ старт

Медиите (особено жълтите им страници) го представяха като предано протеже, като способния ученик, който ще наблюдава и ще се учи от своя учител, №1 в заводския отбор на „Локхийд-Мартин“ Алесандро Ромба. Целите му бяха скромни: „Много бих се радвал, ако успея да свърша в първата десетка“. И след няколко дни започнаха да го величаят като законен наследник на Алесандро Ромба в ролята му на национален любимец.

На Джейсън му беше по-трудно — дори само това, че се виждаше по телевизията и по кориците на списанията и вестниците, беше достатъчно плашещо.

Медиите се вкопчиха в годините му. При все че другата сряда щеше да стане на 15, те го представяха като блестяща изгряваща млада звезда — 14-годишното дете чудо — още момче, което въпреки всичко дръзва да влезе в мъжкия свят на ФЛК.

Той беше рядкост, оригинал — нещо като брадатата жена по цирковете — и това не му харесваше.

След първия репортаж, който твърдеше, че е недостатъчно подготвен, му се прииска да напише писмо на главния редактор. След двайсетия — просто мълчаливо се ядосваше.

Щеше му се Скот Сиракюз да беше тука, но неговият учител беше останал в спортното училище — в края на краищата той имаше и други ученици, които да наглежда в състезанията от училищния шампионат. Сиракюз беше казал, че ще се опита да дойде в Италия в неделя за състезанието.

Джейсън се надяваше, че ще успее.

Макар че Италианското бягане започваше в Рим, отборът „Аргонавт“ беше базиран във Венеция II, тъй като целият град и каналите бяха собственост на Умберто Ломбарди.

Джейсън беше отседнал в грандхотел „Ломбарди“ в апартамент, който се оказа третият най-добър в цяла Венеция II. Разбира се, най-добрият беше собственост на Ломбарди. Във втория най-добър беше настанен пилот №1 на отбор „Ломбарди“ Пабло Ривиера.

Във всеки случай апартаментът на Джейсън се оказа по-голям от всички къщи, които беше виждал. Просторен и модерен, с ултрамодерни летящи мебели. От него се откриваха панорамни гледки към Адриатическо море и удивителната възстановка на площад „Сан Марко“ във Венеция II.

До състезанието имаше цяла седмица.

Днес беше понеделник.

Официалната тренировка за местата в стартовата решетка щеше да се проведе в петък на тясна миниписта в сърцето на Италия. След това щеше да има галавечеря.

А самото Италианско бягане щеше да се проведе в неделя.

За повечето състезатели седмицата до старта щеше да е изпълнена с тренировки на самото трасе, щяха да посещават различни Спонсорски прояви и галавечери „само с покани“, организирани от някои отбори.

За Джейсън беше важно, че в седмицата до старта можа да се срещне с членовете на отбора „Ломбарди“. Макар че щеше да се състезава със своя обичаен екип — Бъг и Сали, те щяха да получат подкрепата на напълно оборудван инженерен и технически екип „Ломбарди“, известен като И & Т.

Но най-важното и може би най-тъжното за Джейсън беше, че за първи път нямаше да се състезава с „Аргонавт“.

Защото тук щеше да пилотира един чисто нов болид „Ферари Ф-3000“, боядисан в цветовете на отбора „Ломбарди“ — черно с жълти ивици.

В сравнение с малкия „Аргонавт“ ферарито беше истински звяр: по-голямо, по-бързо, по-жестоко. Беше много по-нов модел от „Аргонавт“ и имаше приблизително формата на болид, само че беше по-тесен и по-обтекаем.

Някога Джейсън си беше мечтал да кара „Ферари“, но сега, когато мечтата му щеше да се сбъдне, някак си му се искаше да се състезава със своя „Аргонавт“.

Обаче пропъди тази мисъл и се вторачи в ниския Ф-3000.

Той и екипът му разполагаха с четири дни, за да опитомят този звяр.

През първите два дни от седмицата до състезанието, понеделник и вторник, Джейсън се упражняваше със своя Ф-3000 под вторачените обективи на телевизионните хеликоптери и телеобективите на папараците. Тълпа журналисти винаги чакаше пред вратите на пистата на Ломбарди в покрайнините на Венеция II.

Във вторник се запозна с Пабло Ривиера, пилот №1 на отбора „Ломбарди“, и той веднага му хареса. Ривиера беше на 26, колумбиец. Млад и талантлив, но още не на върха на пилотажа, колумбиецът не пестеше съветите:

— Най-добрият съвет, който мога да ти дам — каза той, — е да си легнеш рано. Тренировките ще те уморят, но работата с медиите ще те изтощи напълно. Повярвай ми. А единственото, което има значение, е да си готов в деня на състезанието.

Обаче във вторник следобед, когато Джейсън и неговият екип си тръгваха от пистата в неговата летяща лимузина, той забеляза, че тълпата представители на медиите е нараснала поне три пъти.