Матю Райли - Летящ старт

Всъщност в Правилото за 15-те секунди имаше и нещо добро: то принуждаваше пилотите да се движат в плътна група — на разстояние за атака — така че щом се появеше възможност, всеки можеше да атакува.

Такава възможност се появи, когато се случиха едновременно две неща:

Първо, в Обиколка 110 Ангъс Карвър се опита да надмине Алесандро Ромба, докато се носеха с рев на север покрай остров Уорд-Рандъл. Карвър се опита да се промъкне покрай Ромба откъм вътрешната страна, но Ромба упорито не отстъпи от линията, така че щом започнаха да влизат в левия завой на върха на острова, се сблъскаха. Ударът беше тежък и двата болида се завъртяха, плъзнаха се настрани в противоположни посоки и минаха през размагнетизиращите лампи.

Другото, което се случи (в точно същия миг), беше: докато се носеха над Ийст Ривър след двамата водачи, Фабиан и Труво, действайки заедно, изтласкаха Джейсън в лявата страна на пистата, така че щом стигнаха до Уорд-Рандъл, той имаше само две възможности: да се блъсне в сушата или да завие наляво — към втората месомелачка.

Избра второто.

Увеличи скоростта.

Изстиска всичко от болида. Беше се нагледал на месомелачки по телевизията и всеки път коментаторите повтаряха едно и също: не можеш да ги победиш, освен ако не караш с максимална скорост.

Затова натисна газта и се стрелна около остров Уорд-Рандъл. Към входа на втората месомелачка.

Стори му се доста малък.

Прекалено малък.

Беше все едно да се опиташ да вкараш куршум в ключалка.

„Аргонавт“ се понесе към малкия отвор. Цифрите на спидометъра започнаха да скачат нагоре: 800 км/ч…

… 805 км/ч… 810 км/ч…

… УУУУМ!

… „Аргонавт“ влетя в малкия кръгъл отвор — и той веднага започна да се затваря като ирис.

Джейсън се наведе напред.

Бъг оглеждаше бързо затварящия се около тях тунел.

Изведнъж стените се оказаха толкова близо, че започнаха да пускат искри там, където крилете на „Аргонавт“ ги докосваха. Джейсън тъкмо си помисли, че със сигурност ще ги смажат, когато — УУУУМ — излетяха в замайващата слънчева светлина и…

… се оказаха начело.

А оставаха само десет обиколки.

Бъг изкрещя нещо.

Джейсън се ухили и викна:

— Ще кажа на мама, че псуваш.

Обаче чакалите пак бяха тук.

Заради сблъсъка Ромба и Карвър бяха размазани и бързо бяха прилапани от Труво, след него от Фабиан и накрая от Скайф. (По-късно Ромба и Карвър щяха да се бият за важните 2 точки на разположение за класиралия се на 5-о място. Водиха тази битка чак до мига, когато бяха елиминирани заради неспазване на Правилото за 15-те секунди. Но все пак накрая Ромба успя да надмине Карвър.)

Междувременно в челото на групата правилото гласеше Джейсън срещу всички останали. А тъй като оставаха само 10 обиколки до финала, той имаше реалната възможност да спечели състезанието !

И той — адреналинът кипеше във вените му — направи девет от най-добрите обиколки в живота си.

Двамата французи — не можеха да повярват, че е успял да излезе от месомелачката — го погнаха с желание да му отмъстят.

Труво се нуждаеше повече от точките, отколкото Фабиан, и гонеше по-здраво болида си, и когато излезе от първата месомелачка в Обиколка 115, се озова по петите на Джейсън.

И го подгони.

Но Джейсън взимаше всеки завой съвършено.

Добре де, почти всеки.

Във всяка обиколка Труво успяваше да съкрати малко преднината му при Лакътя на статуята. Френският пилот, изглежда, беше усетил, че това е слабото място на Джейсън. Може би беше подушил страха му? И сто на сто знаеше, че Джейсън го взима предпазливо, защото е уплашен от гравитационните сили и от възможността да изгуби съзнание.

Когато започнаха последната обиколка — 120 от 120 — Труво летеше почти до „Аргонавт“.

Дълбоко в сърцето си Джейсън знаеше какво иска да направи французинът.

Да го надмине в Лакътя на статуята.

Нагоре по Ийст Ривър, по вече безопасния маршрут. В по-тясната река Харлем и под всички мостове, които я обкрачваха — преди да навлязат с рев над Хъдсън, надолу по широката й права, с максимална скорост, преди тя да се покаже пред погледите им.

Статуята на свободата.

Джейсън я погледна и се намръщи.

Знаеше сбора.

Осемте точки, които щеше да му донесе второто място, нямаше да са достатъчни да надмине Карвър в генералното класиране. За да участва в следващото състезание, му трябваха десет точки. Трябваше му победа.

„Смърт или слава“, помисли си той.

И влезе в Лакътя. Знаеше какво ще избере.