Матю Райли - Летящ старт

— Играта започна — подвикна Джейсън.

Това изобщо не можеше сравни с опита му от спортното училище. Пилотите се блъскаха и бутаха. А тълпата сякаш… ами сякаш искаше кръв. Джейсън имаше чувството, че участва в римско надбягване с колесници.

Фабиан и Труво, двамата пилоти на „Рено“, очевидно бяха решили да му стъжнят живота. През цялата първа обиколка — а и във втората и третата — го притесняваха, като нанасяха премерени удари по предния и задния му спойлер. Заплашваха го с наточените си предни стабилизатори.

Всеки път, когато се спускаха връз него, нюйоркската тълпа започваше да крещи.

А когато успееше да се измъкне, започваше да го приветства.

Обаче беше въпрос само на време преди да пострада от нападенията на французите.

Това се случи през Обиколка 6.

При Лакътя на статуята двата френски болида му пресякоха пътя така, че или трябваше да излезе от завоя, или щеше да изгуби предния си спойлер.

Той излезе от завоя…

… и намали…

… и загледа как останалите състезатели се отдалечават от него.

— Мамка му! — изруга Джейсън. — Френски копелета!

Пришпори „Аргонавт“ и се стрелна напред да ги преследва. Но сега вече трябваше да се пази от Правилото за 15-те секунди.

На всеки мост виждаше огромен дигитален секундомер, който му съобщаваше колко напред е водачът (разбира се, това беше Алесандро Ромба).

Стигна до старт/финала при Бруклинския мост на 11 секунди след Ромба. На косъм, но все пак мина добре.

Обаче в състезание като това — по своята природа напрегнато и оспорвано — тази преднина можеше да бъде стопена само в боксовете или при катастрофа.

Накрая Джейсън щеше да се облагодетелства и от двете.

Влизането в боксовете беше определено предварително, за да се избегнат лесни отпадания. Щеше да става на всеки 20 обиколки.

При спиранията Сали се проявяваше като гений: успя да стопи преднината на Алесандро Ромба — при едно от спиранията в бокса в обиколки 20, 40, 60 и 80 успя да спечели цели три секунди.

След това нещата взеха да стават интересни.

Начело продължаваше да е сребристочерният „Локхийд-Мартин“ на Ромба.

Пилотът от ВВС на САЩ Карвър беше втори със своя син Ф-55.

След тях летеше група от четирима, сред които беше и Джейсън.

Последен, на 7-о място, беше Джейсъновият съотборник Пабло Ривиера.

Ривиера се мъчеше на последното място, защото в Обиколка 100 нещастно прецака престоя в бокса и сега трябваше да спазва 15-секундното правило.

В момент на лудост, обзет от отчаяние, той се изправи срещу втората месомелачка — тъй като тя предлагаше най-голямо съкращение на трасето. Можеше да превърне 13-секундното му изоставане в 3-секундно.

Ривиера не знаеше — а може би нямаше уменията или смелостта да знае — че за да преодолееш нюйоркските месомелачки, трябва да влезеш в тях с максималната скорост 810 км/ч.

А влизането в тесен тунел, чийто вход не е по-широк от вратата на обикновен гараж, със скорост близка до тази на звука, е много по-трудно, отколкото изглежда.

Ривиера влезе в месомелачката със 750 км/ч.

Дългият тъмен цилиндричен тунел го погълна.

А после започна да се затваря като ирис. Огромните му метални фасети започнаха да се свиват с металическо щракане, сякаш някакъв огромен индустриален питон преглъщаше плячката си.

В момент на прозрение Ривиера разбра, че няма да успее.

И изкрещя.

Месомелачката скърцаше и продължаваше да се свива около него.

Скърцащите й стени отрязаха първо връхчетата на крилата му… след това смазаха страничните въздуховоди… и задния спойлер… и…

Смазаните останки на Ф-3000 на Ривиера бяха изплюти от другата страна на месомелачката, очукани и трудни за разпознаване, и паднаха в реката. Единственото, което беше оцеляло, беше подсилената пилотска кабина на болида. Ривиера беше жив — или по-скоро почти — единствено благодарение на свръхздравата конструкция на ферарито и защото месомелачката не се затвори докрай — но в никакъв случай благодарение на собствените си умения.

В състезанието бяха останали само шестима пилоти.

Обиколка: 110 от 120

Сега във всяка обиколка се водеха две отделни битки.

Ромба и Карвър се бореха за водачеството.

Джейсън и двамата пилоти на „Рено“ — за 3-то място. А зад тях се влачеше на опашката, като едва успяваше да се вмести в Правилото за 15-те секунди, фирменият пилот на „Дженеръл Мотърс“, доста по-възрастният австралиец Марк Скайф, в Кола 102.