Дейвид Балдачи - Забравените

Оглушен от басовия вой на сирената, Пулър изчака до последния момент, а след това рязко зави наляво. Целеше не само да избегне самия кораб, а и вълната пред носа му, която лесно можеше да преобърне лодката.

За да успее, трябваше да опише широк полукръг и с максимална бързина да се отдалечи.

А за това му беше нужна скорост.

Нещо, което не можеше да постигне лесно в бурното море. Всъщност беше почти невъзможно, тъй като витлото непрекъснато изскачаше над водата и виеше на празни обороти, търсейки какво да захапе.

По тази причина маневрата успя само частично.

— Дръжте се здраво! — изкрещя той.

Не се блъснаха в кораба, но се блъснаха в нещо друго.

Връхлетя ги високата вълна, вдигната от носа на кораба. Левият борд на лодката потъна, а десният се вирна нагоре. Рязко, вероятно далеч над допустимите норми.

Карсън и Ландри се плъзнаха по седалката към левия фалшборд.

Ако не беше Мечо, който сграбчи крака й в последния момент, Карсън със сигурност щеше да падне в морето.

Ландри успя да се задържи сама, но краката й ритаха във въздуха в продължение на няколко безкрайни мига, преди тялото й да възстанови равновесието си и да се закрепи в лодката.

Диас прекрати плъзгането си едва когато се блъсна в краката на Пулър. Той стисна руля с една ръка, а с другата я хвана и я вдигна на крака.

За нещастие, водната стена от кила на лайнера се стовари върху тях точно когато лодката започна да се стабилизира.

Пулър изплю солената вода в устата си и дрезгаво изкрещя:

— Изгребвайте!

Всички грабнаха кофите, които Мечо измъкна изпод една от седалките. Помогнаха и отточните отвори в корпуса, но количеството морска вода беше прекалено голямо. Пулър гледаше как бордовете постепенно се снишават.

Стиснал по една кофа във всяка ръка, Мечо работеше като машина. Пулър отстъпи руля на Диас и се присъедини към него.

Постепенно жените се изтощиха, престанаха да изгребват и безсилно се отпуснаха във водата, която продължаваше да пълни лодката. Останаха само двамата мъже, които работеха един до друг като роботи, изхвърляйки зад борда малко повече вода, отколкото влизаше в нея. Действието на болкоуспокоителните бързо отслабваше и Пулър усети как раната му започва да пулсира. Но той продължи да изгребва водата, без да намалява темпото.

— Издигаме се! — извика Диас. — Продължавайте да изгребвате!

Това възвърна силите на Карсън и Ландри, които започнаха да изплискват водата извън борда направо с голи ръце. И нещата наистина се обърнаха.

Четирийсет минути по-късно нивото спадна достатъчно, за да се включи дънната помпа, която бързо изтласка останалата вода през отточните отвори.

Едва тогава Карсън и Ландри се надвесиха над страничния борд и повърнаха солената вода, която бяха погълнали.

Пулър последва техния пример, пое руля от ръцете на Диас и продължи неравната битка с могъщия фронт на „Даниъл“.

Мечо захвърли кофата и отпусна ръце. Дишаше тежко, вперил поглед в бурните води, които продължаваха да атакуват лодката.

Гледаше далече напред, сякаш очакваше да види нещо важно.

Пулър провери показанията на индикатора за горивото. Преди да потеглят, беше заредил резервоара догоре от тубите, които Диас съобразително беше качила на борда. Но битката с разгневения океан беше изсмукала много повече гориво от обичайния разход на лодката.

Направи бързи изчисления и стигна до един колкото точен, толкова и обезпокоителен отговор.

Горивото няма да стигне, за да се върнем на брега .

Погледна към Мечо, който продължаваше да седи на носа с приведени рамене. Сякаш усетил погледа му, едрият мъж се обърна, надникна над рамото му към арматурното табло, а след това махна напред.

Пулър се опита да хване посоката и изведнъж я видя.

От сърцето на бурята внезапно изплува огромната конструкция на нефтената платформа.

Тронът на Нептун беше точно срещу тях.

Най-после се бяха добрали до бойното поле. За съжаление, уморени до смърт.

А решителната битка тепърва предстоеше.

Близо двеста души бяха натъпкани в килии, предназначени за стотина.

Диего и Матео клечаха в ъгъла на една от тях. И двамата страдаха от морската болест, която ги беше хванала по пътя към платформата. Мнозина около тях бяха в същото състояние и непрекъснато повръщаха на пода. Вонята беше ужасна и дори на хората, които бяха устояли на морската болест, им се повдигаше.

Диего стискаше ръката на Матео и се оглеждаше.