Лий Чайлд - Не се връщай

— Морган — каза Ричър.

— Позна. По онова време е бил майор. Малко по-късно са го повишили, макар и по неясни причини. Досието му е доста тънко. И толкова скучно, че може да се използва вместо приспивателно.

— Ще го имам предвид. Но в момента спя добре, въпреки че доста често ме будят по телефона.

— И аз съм така — отвърна тя.

— Кой е изпратил Морган във Форт Браг преди четири години? — попита Ричър. — Кой е отговарял за назначенията по онова време?

— Работя по въпроса.

Ричър върна телефона между възглавниците и двамата отново потънаха в сън.

За последно получиха още половин час. После дойде четвъртото обаждане. Точно в шест и четвърт местно време, директно от майор Съливан, адвокат във Военния съд.

— Прекарах точно три часа в архивите, но се страхувам, че твоята теория е малко преувеличена — обяви тя. — Жалбата на Голямото куче не е била разглеждана в съда нито преди шестнайсет години, нито след това.

Ричър замълча за момент.

— Добре, ясно — отвърна той. — Благодаря за усилията.

— Не искаш ли да чуеш и добрата новина?

— Има ли такава?

— Не е имало дело, но в замяна на това клетвената декларация е била разследвана много внимателно.

— И?

— Фалшиви показания. От начало до край.

— Някой те е подпрял наистина здраво, майоре — добави Съливан. — По всичко личи, че са те уважавали. Не е било показна акция, нито пък нова политика срещу преследвачите на линейки. Всичко е било подготвено специално за теб. Някой много е искал да изчисти името ти.

— Кой?

— Черната работа е свършил някакъв капитан от Сто трийсет и пета част на ВП на име Грейнджър.

— Мъж, жена?

— Мъж. Дон Грейнджър. Служил е на Западното крайбрежие.

— Никога не съм чувал за него.

— Копия от всичките му материали са били изпратени до генерал Гарбър от ВП.

— Леон Гарбър — кимна Ричър. — Беше нещо като мой гуру. Дължа му много. А от твоите думи излиза, че му дължа страшно много.

— Предполагам, че е така. По всичко личи, че именно той е задвижил нещата. Трябва да си бил любимото му синеоко момче, защото яко е притиснал съда. Но си задължен и на Грейнджър. Той не само си е скъсал задника, за да те измъкне, но и е открил нещо, което другите са пропуснали.

— Какво?

— Срещу хора като теб винаги има много оплаквания. Обичайната ви реакция е да се правите на разсеяни, докато всичко отшуми. Ако не се получи, адвокатите ви защитават. Резултатите са били доста противоречиви, но така е било в продължение на години. По ирония на съдбата обаче старите истории се обръщат срещу вас и започват да ви създават проблеми. Служебните ви досиета съдържат куп недоказани обвинения. Повечето от тях са пълни глупости, които съвсем правилно са били пренебрегвани. Но е имало и действия на ръба на закона, които са направили впечатление на Съвета за повишенията. Те започнали да се питат дали наистина става въпрос за пушилка, и в крайна сметка забавили процедурата. Постепенно това се превърнало в проблем. А жалбата на Голямото куче била най-гадната от всички. Предполагам, че генерал Гарбър я е преценил като твърде токсична, въпреки че е имала шансове да остане без последствия като всички други. И решил, че трябва да разследва случая. Пушилката била твърде гъста и можел да избухне пожар.

— Би могъл да се обърне директно към мен — отбеляза Ричър.

— Грейнджър го е попитал защо не го прави.

— И какъв е бил отговорът?

— Гарбър е имал съмнения, че може би наистина си го направил, но не е искал да го чуе от устата ти.

— Наистина ли?

— Допускал е, че може би си се разстроил при мисълта за армейско оръжие и муниции по улиците на Лос Анджелис.

— Това беше проблем на тамошната полиция. Аз исках само едно име.

— И си го получил. Той обаче не е виждал по какъв начин освен най-обичайния.

— Но и след това не е потърсил контакт с мен.

— Страхувал се, че ще се отбиеш при адвоката и ще му пуснеш един куршум в главата.

— Можех да го направя — призна Ричър.

— Но Гарбър е умен мъж и успява да изгради брилянтна стратегия. Възлага работата на Грейнджър, който бързо открива, че не харесва нито Голямото куче, нито адвоката. В същото време е наясно, че ще му бъде трудно да открие несъответствия във версията им. Ти действително си разговарял с онзи тип малко преди да бъде пребит, и жалбата му изглежда съвсем основателна. После му хрумва това, което е минавало и през твоята глава — побой действително има, но го е извършил някой друг, вероятно цяла група, изпратена от недоволен клиент. Тоест банда, съставена от чернокожи или латиноамериканци като самия Родригес. Но това е всичко. Оттам нататък Грейнджър удря на камък и се обръща към полицията на Лос Анджелис, която обаче няма какво да му предложи. Разбира се, той не приема нещата за окончателни, защото по същото време ченгетата са затънали до гуша в проблеми с расистки привкус и изобщо нямат намерение да обсъждат бандите с някакъв непознат, който може да се окаже журналист под прикритие, убеден, че „банда“ е кодовата дума за расова нечувствителност. И тъй, Грейнджър решава да се заеме лично с проблема. Като отправна точка иска да провери педантично всички, които са въоръжени и опасни в дадения момент. И открива, че такива няма, поне за въпросния отрязък от време. Оказва се, че през последните седемдесет и два часа няма нито едно престъпление, извършено от банда. Отначало е склонен да приеме, че организираните престъпни групи са се махнали от Лос Анджелис и трябва да ги търси на друго място. Гарбър е на път да го изтегли, но точно тогава капитанът открива липсващата брънка от веригата.