Лий Чайлд - Не се връщай

— Като да караш кола по Мълхоланд Драйв.

— Или да застреляш човек на същия този Мълхоланд Драйв.

— Добре ли си?

— Ако имам проблем, ти ще си първият, който ще разбере — отвърна Търнър.

Мястото със сигурност беше автентично. Беше с телена решетка на прозорчето на рецепцията и не приемаше друг вид разплащания освен в брой. Предположиха, че стаята ще е студена и влажна, но мотелът се намираше в Лос Анджелис, където нищо не е студено или влажно. В замяна на това изглеждаше някак нестабилна и чуплива, като от прегоряла на слънцето хартия. Но беше функционална и почти комфортна.

Колата беше паркирана през пет врати по-нататък. Нямаше къде другаде да я скрият. Мястото й обаче беше достатъчно безопасно, дори ако попаднеше пред очите на Шраго. Той най-вероятно щеше да наблюдава стаята насреща или пък директно да нахлуе в нея. А след като откриеше, че обитателите й не са тези, които търси, сигурно щеше да реши, че те заемат стаята отляво или тази отдясно. С шанс петдесет процента да улучи от първия път. Но тъй като щеше да удари на камък, автоматично щеше да се превърне в извършител на три отделни прониквания с взлом — при това още преди да е открил мишената. Може би щеше да реши, че колата все пак се намира на две крачки от мястото, на което би трябвало да бъде. Колко стаи още трябваше да провери? Някой щеше да му пръсне главата още преди да е изминал и пет крачки, а малките му подкастрени ушички щяха да литнат надалече, като шестоъгълни шрапнели.

Според приблизителните изчисления на Ричър той разполагаше с около четири часа за сън. Беше сигурен, че дотогава, имайки предвид часовата разлика с Вирджиния, Едмъндс вече ще се е потрудила да изкопчи информация от различни източници. Тоест щеше да има повод да му звъни и да го събуди въпреки ранния час.

Първото обаждане на Едмъндс дойде в два след полунощ местно време, което означаваше пет сутринта на Източното крайбрежие. Ричър и Търнър се събудиха едновременно. Той включи телефона и го постави между възглавниците, за да чуват и двамата.

— На въпроса ти за Джейсън Кенет Райкард и някакъв тип на име Шраго — започна без предисловия адвокатката. — Имаш ли химикалка?

— Не — отвърна Ричър.

— В такъв случай слушай внимателно. Тези са като предишните двама. Всички служат в една и съща рота, разположена във Форт Браг. Във всеки взвод има три екипа, а те са в един екип. Не знам какво точно означава това. Вероятно специфична дейност, при която всеки разчита на колегата си.

— И пази общите им тайни — добави Ричър. — Разкажи ми за Шраго.

— Езра не знам кой си Шраго, главен сержант и командир на техния екип. Трийсет и шест годишен, с унгарско потекло. Служи в частта от началото на войната. В продължение на пет години пътува до Афганистан и обратно, след което остава във Форт Браг за постоянно.

— Какво му е на ушите?

— Бил е в плен.

— В Северна Каролина или в Афганистан?

— При талибаните. Липсвал е в продължение на три дни.

— Защо не са му отрязали главата?

— Вероятно по същата причина, поради която ние не сме ликвидирали Емал Задран. И те си имат политици.

— Кога се е случило това?

— Преди пет години. След което веднага са го изтеглили. И повече не е ходил там.

Ричър прекъсна връзката.

— Това не ми харесва — промърмори Търнър. — Защо ще продава оръжие на хората, които са му отрязали ушите?

— Защото не той е вземал решенията. Просто винтче в една голяма машина. Никой не го пита какво мисли, защото те имат нужда от мускулите му, а не от мнението му.

— Бихме могли да му предложим имунитет. Това ще ни струва някаква дребна сума.

— Пребил е Муркрофт почти до смърт — поклати глава Ричър.

— Казах да му предложим, а не да му дадем. А по-късно да му забием нож в гърба.

— Ами звънни му тогава. Номерът му все още е в режим на бързо набиране в телефона на Райкард.

Търнър стана, откри правилния апарат и се върна в леглото. Но в слушалката се появи гласът на оператора, който обяви, че абонатът е блокирал всички входящи обаждания.

— Ефикасни са — промърмори тя. — Почистват къщата си в движение, минута по минута. Господин Райкард вече не съществува. Балдачи и Лозано — също. Всички са в историята.

— Ще се справим и без помощта на Шраго — каза Ричър. — Ще измислим начин. Може, докато спим, решението да ни се присъни.

— В такъв случай лека нощ — усмихна се Търнър.

Жулиета се обади на Ромео, тъй като и той имаше своите отговорности.