Ричард Касъл - Жега

Хийт написа още две думи: „Без застраховка.“

— Г-жа Стар знаеше ли за това? — С периферното си зрение Хийт видя, че Руук се привежда напред в стола си.

— Да, знаеше. Постарах се да не запознавам Кимбърли с по-долнопробните детайли от разходите на Матю, но знаеше за застраховката живот. Присъствах, когато Матю й каза.

— И как реагира тя?

— Каза… — Той направи пауза. — Разбирате, беше разстроена.

— Какво каза, Ноа? Точните й думи, ако ги помниш.

— Каза, „Мразя те. Вече даже мъртъв не ми вършиш работа.“

В колата, докато се връщаха към участъка, Руук подхвана скърбящата вдовица.

— Хайде, детектив Хийт: „И мъртъв не ми вършиш работа“? Говориш как трябва да събираме информация, която ни дава картина. Какво ще кажеш за портрета на Саманта Стриптийзьорката?

— Но е знаела, че мъжът й няма застраховка живот. Къде е мотивът?

Той се ухили и пак я жегна:

— Амин, не знам, но те съветвам да задаваме въпроси и да следваме отговорите.

— Майната ти.

— О, вече ставаш грубичка, когато имаш и друга варианти?

— „Грубичка“ съм, защото си задник. Какво искаш да кажеш с това „други варианти“?

— Ноа Пакстън. Не знаех дали да те полея с кофа студена вода или да се направя, че ми звънят, за да ви оставя насаме.

— Ето затова си писач, който само се прави на ченге. Въображението ти е по-силно от умението да боравиш с факти.

Той сви рамене.

— Е, сигурно съм грешал. — После се усмихна по онзи начин, който я караше да се изчервява. И ето пак, тормозеше се от безсмислици. Тя вкара в ухото си хендсфри устройството и набра Роули.

— Роулс, аз съм. — Позавъртя глава към Руук и заговори с отривист, формален тон, за да не пропусне Руук нищо, макар тя този път наистина да излъчваше подтекст. — Искам да направиш проверка на човека, който се е занимавал с парите на Матю Стар. Името е Ноа Пакстън. Виж какво ще излезе — всякакви нарушения.

Когато затвори, Руук доби развеселен вид. Това не вървеше на добре за нея, но трябваше да го каже.

— Какво? — А когато той не отвърна; — Какво?!

— Забрави да му кажеш да пропери одеколона на Пакстън. — После отвори едно списание и се зачете.

Когато Хийт и Руук се върнаха, детектив Роули вдигна глава от компютъра си.

— Този пич, който искаше да проверя Ноа Пакстън?

— Да? Намери ли нещо?

— Засега не. Но току-що се обади, търсеше те.

Ники избегна погледа — като на детска площадка, — който й хвърли Руук, и прегледа съобщенията на бюрото си. Ноа Пакстън бе най-отгоре. Не му обърна внимание — вместо това попита Роули дали е идвал Очоа. Той трябваше да наблюдава Кимбърли Стар. Вдовицата прекарваше следобеда в Бъргдорф-Гудмън 20 20 Бъргдорф-Гудмън — прочут нюйоркски магазин за луксозни стоки. — Б.пр. .

— Чувал съм, че шопингът е мехлем за опечалената душа — каза Руук. — Или пък веселата вдовица връща някои дизайнерски парцалки за пари в брой.

Когато Руук отиде до тоалетната, Хийт набра Ноа Пакстън. Нямаше какво да крие от Руук — просто не й бе до предпубертетните му подигравки. Или пък да гледа тази усмивка, която така я смущаваше. Мислено наруга кмета за услугата, според която трябваше търпи журналиста.

Пакстън вдигна и рече:

— Намерих онези документи от застраховката живот, които искахте да видите.

— Добре, ще изпратя някого.

— И ме посетиха тези криминални специалисти, за които говорехте. Копираха цялата ми информация и си тръгнаха. Не се шегувахте.

— Вкарваме в употреба парите на данъкоплатците. — Не успя да не добави: — Нали си плащаш данъците?

— Да, но не е нужно да вярвате на честната ми дума. Вашите счетоводители със значки и пистолети би трябвало да могат да ви кажат.

— Разчитай на това.

— Вижте, зная, че не съдействах толкова добре.

— Добре се справи. А и те заплаших.

— Искам да се извиня. Откривам, че скръбта не ми понася много добре.

— Не си първият, Ноа — рече Ники. — Вярвай ми.

Същата вечер седя сама насред киносалона, смя се и хрупа пуканки. Ники Хийт бе прикована към седалката си, загубена в невинната история, омагьосана от дигиталната анимация. Пренесе се другаде, също като къщата, завързана за хиляда балона. След малко повече от час и половина, по пътя обратно, тя пак нарами бремето в задуха на топлинната вълна, която вдигаше от решетките на тротоара миризми на спарено и мухъл, а дори в тъмното настилката и сградите наоколо излъчваха дневния зной.

В подобни мигове, когато не можеше да го зарови под работата или да го укроти с бойни изкуства, в съзнанието на Ники винаги се връщаше повторението. Случило се бе преди десет години, но и преди седмица, снощи и през всички тези мигове. Времето нямаше значение. Никога нямаше, когато отново и отново в ума й се връщаше Онази Нощ.