Ричард Касъл - Жега

Най-грозната от всички, според Ноа Пакстън, била, че докоснатият от Мидас негов шеф загробва компанията си и нищо не можело да го спре.

— Покажи ми — каза детективът.

— Сега ли?

— Сега или в по-… — тя познаваше този танц и остави паузата да свърши работата си, — официална обстановка. Ти избираш.

Той отвори няколко файла на Мак-а си и прикани двамата да седнат до него, за да ги разгледат. Цифрите бяха изненадващи. Последва графика, която нагледно показваше развитието на един от най-важните собственици на имоти в града — практически е печелел пари с нулеви усилия, — докато в един миг ненадейно всичко се срива, много преди началото на финансовата криза.

— Значи няма общо с лошата икономика? — попита Хийт, посочвайки през рамото му към линиите, подобни на червен ескалатор, водещ надолу.

— Не. И ви благодаря, че не докоснахте монитора ми. Никога не съм разбирал защо им трябва на хората да пипат монитора, когато сочат нещо.

— Знам. Това са същите, които оформят телефонче с пръсти, докато ти казват да им се обадиш. — Когато се засмяха, тя долови от него нещо чисто, полъх на цитрус. Л’Окситан 18 18 Л’Окситан — френска марка висококачествена котешка козметика. — Б.пр. предположи.

— Как е успял да се задържи над водата? — попита Руук, когато отново заеха местата си.

— Това беше моя работа, никак нелека. — След това хвърли на Ники поглед на довереник. — Честна дума, всичко бе легално.

— Разкажи ми как.

— Просто. Започнах да ликвидирам собствености. Но когато имотите се сринаха, всичко замина по дяволите. Финанси, връзки с работната сила. Може да не знаете, но тези дни строежите ни вече не работят.

Ники кимна и хвърли поглед към закрилника на Дебелия Томи.

— Не можехме да обслужваме дълговете си и не можехме да поддържаме строителството. Просто правило: няма сграда, няма наематели.

Хийт каза:

— Звучи като кошмар.

— За да сънуваш кошмари, трябва да можеш да спиш. — На офисния диван имаше сгънато одеяло, а върху него — възглавница. — Да го наречем ад на земята. А това са само бизнес финансите. Не съм ви казал за личните му.

— Повечето шефове на бизнеси не вдигат ли стена между корпоративните и личните си финанси? — попита Руук.

Много добър въпрос. Най-сетне се държи като репортер, помисли си Ники, затова се присъедини:

— Винаги съм мислела, че идеята е нещата да се организират така, че провал в работата да не унищожи личното състояние и обратно.

— Именно така ги организирах, когато поех и семейните му финанси. Работата е там, че и от двете страни на стената изчезваха пари… — Той доби много сериозен вид и младежкото му излъчване посърна, сякаш Пакстън рязко остаря с двадесет години. — Сега, имам нужда да ме уверите, че това ще остане неофициално. Няма да напусне стаята.

— Аз обещавам — каза Руук.

— Аз не — каза детектив Хийт. — Казах ти. Разследваме убийство.

— Разбирам — каза той. Но все пак рискува. — Матю Стар се отдаваше на лични прищевки, който поставиха в опасност личното му състояние. Вредеше си и не само на себе си. Първо, играеше комар. Имам предвид, губеше на комар. Не просто изливаше пари в казината от Атлантик сити до Мохаги сън 19 19 Мохаги сън — курортно градче в Кънектикът. — Б.пр. , но и залагаше на коне и футбол при местни букмейкъри. На някои от тези типове им дължеше много пари.

В тефтера си Хийт записа само една дума: „Букмейкъри.“

— А и проститутките. Матю имаше определени, хм, предпочитания, които по-добре да не разяснявам — освен ако не поискате, — и задоволяваше нуждите си с висококвалифицирани момичета на повикване.

Руук не се сдържа:

— Комбинацията от тези определения винаги ми е била странна: „висококвалифицирани“ и „момичета на повикване“. Да не би да имат диплома за това? — Заслужи си да го изгледат втренчено и безмълвно, след което промърмори: — Извинявайте. Нататък.

— Мога да ви дам подробности колко бързо се стопяваха парите, но да кажем, че тези и още няколко навика го изцедиха финансово. Миналата пролет трябваше да продадем семейното имение в Хемптън.

— „Стормфол“. — Ники се замисли колко разстроена бе Кимбърли Стар как убийството никога не би се случило, ако били в Хемптън. Сега разбра иронията.

— Да, Стормфол. Няма нужда да ви казвам, при тези пазари, колко бяхме на загуба от продажбата. Купи го някаква знаменитост от риалити-шоу и загубихме милиони. Сумата едва покри частичка от дълговете на Матю. Нещата така се влошиха, че ми нареди да спра да плащам вноските по застраховката му живот, която прекрати противно на съветите ми.