Софи Хана - Ранима близост

О, боже, Робърт. Трябва да те видя и да ти разкажа всичко — как съм го разбрала, как съм подредила мозайката. Трябва да убедя сержант Зейлър пак да ме заведе в болницата.

8 април 2006

РЕДАКТИРАН ЗАПИС НА РАЗПИТ

ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК, СПИЛИНГ

8 АПРИЛ 2006 г., 8:30 ч.

Присъстват: старши следовател Шарлот Зейлър (Ш. 3.), младши следовател Саймън Уотърхауз (С. У.), госпожица Наоми Дженкинс (Н. Дж.), госпожа Джулиет Хауърт (Дж. Х.).

Дж. Х.: Добро утро, Наоми. Как казваха хората? Трябва да спрем да се виждаме така. Двамата с Робърт казвали ли сте си го някога?

Н. Дж.: Не.

Дж. Х.: Разчитам на теб да ми помогнеш да набием малко мозък в главите на тези глупаци. Тази сутрин всички са се събудили, убедени, че аз съм някакъв порно магнат (смее се). Абсурд.

Н. Дж.: Вярно ли е, че си се запознала с Робърт в магазин за видеотехника?

Дж. Х.: Защо й е на една жена да върти фирма, която печели от изнасилването на други жени? (смее се). Макар че човек може да си каже, че ако някой е способен да размаже мозъка на мъжа си с огромен камък, то той е способен на всичко. Ти вярваш ли, че съм въртяла такъв бизнес, Наоми? Мислиш ли, че съм продавала билети на мъже, които са искали да гледат как някой те изнасилва? Книжни билети, които се късат на вратата, както когато ходиш на кино? Колко смяташ, че си струвала?

С. У.: Престани.

Н. Дж.: Знам, че не си участвала. Кажи как се запознахте с Робърт.

Дж. Х.: Ти вече знаеш, разбрах.

Н. Дж.: В магазин за видеотехника ли?

Дж. Х.: Oui 18 18 Oui (фр.) — да. — Б.пр. . Si 19 19 Si (ит.) — да. — Б.пр. . Положителен отговор.

Н. Дж.: Кажи ми.

Дж. Х.: Току-що ти казах. Ти да нямаш алцхаймер?

Н. Дж.: Ти ли го заговори или той теб?

Дж. Х.: Фраснах го по главата с едно видео, замъкнах го вкъщи и насила го накарах да се ожени за мен. Смешното бе, че през цялото време той викаше: „Не, не, аз обичам Наоми.“ Това ли искаш да чуеш? (смее се). Историята на моето запознанство с Робърт. Представи си горкичката аз, стоя на опашка пред касата, стиснала видеокасета в изпотените си лапи и цялата се треса от нерви. От цяла вечност не бях излизала от вкъщи. Обзалагам се, че не можеше да си ме представиш като нервна развалина. Я ме вижте сега — аз съм истинско вдъхновение за всички.

Н. Дж.: Знам, че си преживяла нервен срив и знам защо.

(дълга пауза)

Дж. Х.: Така ли? Що не споделиш?

Н. Дж.: Продължавай. Значи стоиш на опашката.

Дж. Х.: Стигнах до касата и установих, че съм си забравила портмонето. Сякаш бе настъпил краят на света. Първото ми излизане — родителите ми бяха много горди, — а аз да се проваля, като забравя да си взема парите. За малко да се подмокря, наистина. Знаех, че ще трябва да се прибера с празни ръце и да призная провала си, знаех и че вече няма да посмея да изляза отново. (Пауза.) Започнах да плещя нещо на касиерката, не помня какво. Май само се извинявах, не знам колко пъти. За всичко съм виновна аз. Питай добрите следователи тук. Аз съм кандидат-убийца и театрален порно предприемач. Но да се върнем на историята: по едно време някой ме потупва по рамото. Робърт. Моят герой.

Н. Дж.: Той плати касетата.

Дж. Х.: Плати за филма, събра ме от пода, заведе ме до вкъщи, вдъхна ми увереност, вдъхна увереност и на родителите ми. Господи, те с четири очи гледаха да се отърват от мен. Защо мислиш се ожених за Робърт толкова бързо?

Н. Дж.: Било е вихрена любов, предполагам.

Дж. Х.: Да. Но какво предизвика вихъра? Ще ти кажа: родителите ми не искаха да се грижат за мен, а Робърт искаше. Състоянието ми не го плашеше така, както плашеше тях. Лудост в семейството.

Н. Дж.: Не го ли обичаше?

Дж. Х.: Обичах го, разбира се! Аз бях пълна развалина. Бях се отказала от себе си, бях си доказала без капка съмнение, че не струвам пукната пара. А Робърт се появи и ми каза, че греша: изобщо не съм била безполезна, просто съм преживяла тежък период и някой трябва да се грижи за мен известно време. Каза, че някои хора не били създадени да работят, че аз вече съм постигнала това, за което повечето хора работят цял живот. Обеща да се грижи за мен.

Н. Дж.: Това голямо постижение, за което е говорил — имал е предвид твоите грозни глинени къщички ли? Виждала съм ги. Във вашия хол. В шкафа със стъклените врати.

Дж. Х.: Е, и?

Н. Дж.: Нищо. Само ти казвам, че съм ги виждала. Странно. Работата ти те е докарала до нервен срив, а ти засипваш целия си хол с тези модели. Не ти ли напомнят? Не събуждат ли спомени, които би предпочела да забравиш?

(Дълга пауза)

Ш. 3.: Госпожо Хауърт?