Софи Хана - Ранима близост

— Господи. Трите сестри! Джулиет намекна, че били мъртви.

— Изглежда Хауърт е попрекалил с отъждествяването си с Брануел Бронте — каза мрачно Саймън. — А какво ще кажеш за фамилното му име? Мислиш ли, че е съвпадение?

— Аз не вярвам в съвпаденията — Чарли беше казала същото и на Наоми Дженкинс предния ден. — Гибс се рови в архивите на училище Гигълсуик и село Оксенхоуп, така че скоро ще разполагаме с нещо конкретно. Нищо чудно, че ударихме на камък с Лоти Никълъс.

— Не ми харесват тези разговори — сподели Саймън и завъртя остатъка от изстинал чай на дъното на стиропорната си чаша. — Двете ненормални жени на Робърт Хауърт. От тях тръпки ме побиват.

Двамата с Чарли бяха в полицейския стол — зала с голи стени, без прозорци и счупена едноръка ротативка в единия ъгъл. И на двамата не им се нравеше нито обстановката, нито хладкият слаб чай. Обикновено водеха такива разговори в „Кафявата крава“ с истинско питие в ръка, но Прауст бе направил пред Чарли изказване, в което заявил, че за в бъдеще иска неговите следователи да работят на работното си място, а не да се мъкнат посред работната си смяна в разни долнопробни кръчми, където да им танцуват разни гърли в скута. „Сър, единственото, което може да намерите в скута си в «Кафявата крава», е някоя от червените салфетки на Мюриъл, преди да ви сервира обяда“ — възразила тогава Чарли. „Идваме на работа, за да работим — изръмжал Прауст. — А не да си угаждаме на корема. Бързо хапване в стола всеки ден — това е обядът, който съм си позволявал в продължение на двайсет години, — да си ме чула да се оплаквам?“

Точно това чуваше Чарли, колкото и да е странно. Пък и гледката не беше непозната. Снежния човек бе в лошо настроение тогава. Чарли му беше донесла някои от цените на най-евтиния майстор на слънчеви часовници, който успя да намери — бивш каменоделец от Уилтшир, но дори той каза, че крайната цена за часовник, какъвто иска Прауст, би била най-малко две хиляди лири. Началникът на управлението Бароу бе сложил вето на идеята. Средствата бяха ограничени и освен това имаше по-важни приоритети. Като например да се оправи ротативката.

„Знаеш ли какво ми каза кретенът? — беше се възмутил Прауст. — Каза, че градинският център, недалеч от дома му, продавал слънчеви часовници за много по-малко от две хилядарки. Получих разрешението му да купя от там, ако искам. Нищо че ония не са за стена, а нашето управление няма градина! Нищо че дори не се и опитват да показват часа! О, май забравих да спомена, сержант, един жизненоважен факт. Да, точно така: Бароу не различава декоративен слънчев часовник за градина, който е само за украса, от истински слънчев часовник, направен, за да показва часа! Този човек е истинска спънка.“

— Прауст — вдигна рамене Саймън.

Чарли погледна към Саймън.

— Какво?

— Смятам, че постъпваме неетично. Хвърляме Наоми Дженкинс в клетката на Джулиет Хауърт и я използваме като примамка. Ще говоря със Снежния човек за това.

— Той го одобри.

— Но не знае какво се говори на тези срещи. И двете жени ни лъжат. Нищо не постигаме.

— Да не си посмял, Саймън! — При него заплахите не действаха. Беше инат, склонен да мисли, че само той знае кое е правилно и почтено — още нещо, за което бе виновно религиозното му възпитание. Чарли смекчи тона си. — Виж, имаме най-голям шанс да разберем какво става, ако оставим тия двете да се ядат, като се надяваме да излезе нещо от цялата работа. А нещо вече излезе: знаем повече за миналото на Робърт Хауърт, отколкото знаехме вчера.

Като видя скептичното изражение на Саймън, Чарли добави:

— Добре, Джулиет може и да лъже. Всяка нейна дума може да е лъжа, но аз не мисля така. Според мен тя иска да ни каже нещо, иска да каже нещо на Наоми Дженкинс. Трябва да й дадем време, Саймън. И ако нямаш по-добър план, ще ти бъда благодарна, ако не хукнеш при Прауст да му хленчиш и да го убеждаваш да прецака моя план.

— Смяташ Наоми Дженкинс за по-силна, отколкото е — предупреди я Саймън с равен глас. Чарли беше забелязала, че вече не се хваща на въдицата и не избухва. — Може да се срине всеки миг, а когато се срине, ще ти стане гадно. Не знам какво има между вас двете…

— Не говори глупости…

— Добре. Интелигентна е, не е боклук като повечето хора, с които си имаме работа. Ама ти я третираш така, сякаш е една от нас, а тя не е. Очакваш от нея прекалено много, казваш й прекалено много…

— О, я стига!

— Казваш й всичко, за да я въоръжиш срещу Джулиет, защото си сигурна, че Джулиет се е опитала да убие Хауърт, ами ако не е тя? Още не е признала. Наоми Дженкинс ни лъже от самото начало и според мен продължава да ни лъже.