Софи Хана - Ранима близост

Историята остави неприятно чувство у Саймън, което той не можеше да си обясни. Както се казва, много хубаво не е на хубаво. Трябваше да помисли.

— Какво е правел Хауърт в магазин за видеотехника в Кент? Къде е живеел по това време?

— Къщата в Спилинг купил непосредствено преди сватбата си с Джулиет — каза Гибс. — А преди това — дявол знае. Животът му дотогава е пълна загадка за нас, поне засега.

— Някакво конкретно събитие, свързано с работата на Джулиет, ли е предизвикало нервния срив? — попита Саймън. — Някаква промяна в положението й или обстоятелствата?

Гибс се изпъна настрани да изръмжи на минаващата сервитьорка, че няма намерение цяла нощ да чака вечерята си.

— Бизнесът й процъфтявал все повече и повече — продължи Селърс. — Майка й каза, че Джулиет се чувствала добре в началото, докато се мъчела да пробие. Сринала се, когато бизнесът потръгнал.

— Няма логика — вдигна рамене Гибс.

— Напротив — възрази Саймън. — Когато нещата потръгнат, тогава усещаш напрежението. Налага се да ги удържиш, не е ли така?

— Майката на Джулиет каза, че се затворила, работела денонощно, престанала да излиза. Била напълно отдадена. Цял живот била такава.

— Как така? — не разбра Саймън.

— Цял живот е била ужасно амбициозна, преди срива. Била е първа по успех както в основното училище, така и в гимназията. На всичкото отгоре и спортувала — участвала на окръжни състезания, има купища награди. Пеела в хора, получила стипендия да учи музика в Кингс Колидж в Кеймбридж, която отказала, защото отишла в колеж за изящни изкуства…

— И сега има високи амбиции — заяви Гибс, чисто лице грейна при вида на пържолата му, която се появи на вратата на кухнята. — Само дето се вихри в бизнеса с отвличане и изнасилване.

— Какво ти е впечатлението от нея като характер? — попита Саймън. Миризмата от рибата и картофите на Селърс напълни устата му със слюнка. Ще трябва да си купи сандвич на път за вкъщи. — Обича да манипулира? Непочтена? Предизвикателна?

— Не бих казал. Екстровертна, жизнена, общителна. Но според баща й е малко маниакална, а когато е притисната от работа, можела да стане раздразнителна и безразсъдна. Той призна, че преди нервния срив била избухлива. Майката се ядоса, както можете да си представите. Помисли си, че мъжът й е натопил Джулиет. Аз не й казах, че дъщеря им сама се е натопила достатъчно още преди човекът да си отвори дори устата. Най-странното е, че и двамата родители, всъщност всички, които разпитвах, говорят така, сякаш е имало две Джулиети, като са две едва ли не съвсем различни личности.

— Преди срива и след него — Саймън закима с глава. — Възможно е да се получи така, предполагам.

— Майка й ми описа този срив, какво и как е станало. — Селърс разтри очи и сподави една прозявка. — Като започна да обяснява, та няма край.

— И какво точно ти каза? — Саймън не обърна внимание на презрителното изсумтяване на Гибс.

— Един ден чакали Джулиет да дойде у тях на обяд, но тя не се появила. Звънели, звънели да разберат какво става — нищо. Дигнали се и отишли при нея. Тя не отворила вратата, но те разбрали, че си е вкъщи — колата й била там, чувала се и силна музика. Накрая баща й счупил един от прозорците. Намерили я в ателието й, изглеждала така, сякаш дни наред не била яла, спала или влизала в банята. Не искала и да говори с тях, погледнала сякаш през тях, все едно ги нямало, и продължила да работи. Казвала само: „Трябва да довърша това.“ И не спирала да го повтаря.

— Какво да довърши? — попита Саймън.

— Каквото изработвала там. Майка й разправя, че имала ужасно много поръчки, при това много от тях били спешни — за подаръци, за годишнини. Когато най-сетне приключила — в ранните часове на утрото, след като баща й и майка й седели половината нощ и я гледали как работи, — й казали: „Идваш у нас“, тя не възразила, изобщо не реагирала. Като че ли й било все едно какво ще прави, по думите на майка й.

Гибс сръчка Селърс с лакът.

— Уотърхауз започна да я съжалява. Нали, Уотърхауз?

— Продължавай, Селърс — не му обърна внимание Саймън, — ако има още, де.

— Не много. Родителите й я попитали за кого е моделът, върху който работила до три часа през нощта — мислели, след като е толкова спешно, да се погрижат да бъде доставен, — но Джулиет нямала представа. Цялото това неистово усилие и упоритото настояване, че трябва да го свърши, и накрая да не може дори да си спомни за кого е.

— Превъртяла е — обобщи Гибс.

— След тази нощ обаче не искала повече да пипне глина, дори не можела да стои в стая, в която има и едно от нейните произведения. Била направила няколко за родителите си и се наложило да ги приберат в мазето, за да не ги вижда. Всичките модели от нейната къща също отишли в мазето на родителите й. И край — оттогава не е работила.