Софи Хана - Ранима близост

Греъм се засмя.

— Не, разбира се. Никога не казвам на слугинята къде отивам.

— Тя каза, че й разправяш за всички жени, с които спиш, в най-големи подробности. Освен това каза, че много от тях отначало са били клиенти.

— Втората част не е истина. Теб е имала предвид. Искала е да те ядоса. Повечето ми клиентки са дебели рибари на средна възраст на име Дерек. Представи си някой да стене нежно с името Дерек на уста — просто не става.

Чарли се засмя.

— А първата част? — Да не би Греъм да си мисли, че с чара си ще я накара да забрави за това?

Той въздъхна.

— Веднъж — и то само защото беше невероятно неустоима история — разказах на Стеф за жената, с която преспах. Статичната Сю.

— Статичната Сю? — бавно повтори Чарли.

— Не се шегувам, тази жена не мръдна и мускулче, през цялото време лежа като скована. Изумителните ми изяви изобщо не я впечатлиха. Все ми се искаше да спра и да проверя пулса й, да видя дали е още с мен.

— Предполагам, не си го проверил.

— Не. Щеше да е прекалено конфузно. Странното беше, че в мига, в който се отлепихме един от друг, тя пак започна да се движи нормално. Стана, все едно нищо не сме правили, усмихна ми се и попита дали искам чаша чай. Казвам ти, започнах да се тревожа за ефективността на техниките си след този малък епизод!

Чарли се усмихна.

— Престани да си просиш комплименти. И така… защо й е на Стеф да ме ядосва? Само защото използвах компютъра ти… или?

Греъм я погледна накриво.

— Иска ти се да разбереш какво става между мен и Стеф, нали, шефе?

— Не бих имала нищо против — кимна Чарли.

— Аз пък не бих имал нищо против да разбера какво става между теб и Саймън Уотърхауз.

— От къде…?

— Сестра ти го спомена, не помниш ли? Оливия. Без прякори вече, обещавам.

— О, добре — Чарли бе направила всичко възможно да забрави този ужасен момент: избухването на Оливия от висотата — морална и буквална — на своя по-горен полуетаж.

— Вие двете сдобрихте ли се вече? — Греъм се надигна на лакът. — Тя се върна, знаеш ли.

— Какво? — Тонът му й се стори прекалено фамилиарен и това не й хареса. В гърдите й се надигна гняв. Ако говори сериозно…

— В бунгалото. На следващия ден, след като ти си тръгна. Изглеждаше разочарована, че не те е намерила. Казах й, че е изникнало нещо важно в работата ти… Защо ме гледаш така?

— Трябваше веднага да ми кажеш!

— Не е честно, шефе. Та ти току-що ми върна устата. Бяхме малко заети, ако си спомняш. Не съм си въртял палците досега. Или ако съм въртял палци, то е било с възможно най-добри намерения.

— Греъм, говоря сериозно.

Той я погледна със съчувствие.

— Още не сте се целунали за сдобряване, а? Мислила си, че сестра ти още ти се сърди, и затова си я оставила да се цупи. Сега изпитваш вина и се опитваш да я прехвърлиш върху мен. Невинният свидетел! — Той издаде долната си устна напред и я изви, уж натъжен.

Беше прав, но на Чарли не й се искаше да го признае.

— Трябваше да ми се обадиш веднага. Имаш ми телефона. Дадох го на Стеф, когато направих резервацията.

Греъм изпъшка и покри лицето си е ръце.

— Виж, повечето хора не обичат собствениците на квартирата, където са били на почивка, да проявяват жив интерес към семейните им скандали. Знам, че двамата е теб за малко да…

— Именно.

— … но не се сближихме. Така че аз се правех на трудно достъпен. С две думи, да — признавам си, госпожо полицай, — но поне трябваше да опитам. Пък и си мислех, че тя ще ти се обади. Не изглеждаше сърдита. Извини ми се.

Чарли присви очи.

— Сигурен ли си? Сигурен ли си, че е била моята сестра, а не някоя, която прилича на нея?

— Беше Горката дебеланка, повече от сигурен съм. — Греъм се изтъркаля надалеч, за да не може Чарли да го удари. — Всъщност ние доста си побъбрихме. Май беше променила мнението си за мен.

— Не си вади погрешни заключения само защото не те е навикала.

— Не съм си вадил никакви заключения. Нямаше нужда да разсъждавам логически. Тя ми го каза в прав текст. Каза, че бих бил много по-добър за теб, отколкото Саймън Уотърхауз. Което ми напомня, че така и не отговори на въпроса ми.

Чарли беше бясна, че сестра й се меси в нейните работи. Запита се дали новият подход на Оливия не е хитър начин да се опита да провали връзката й с Греъм. Дали не се надяваше да задейства ината на Чарли?

— Нищо не става между мен и Саймън — отвърна тя. — Абсолютно нищо.

Греъм изглеждаше разтревожен.

— Само дето си влюбена в него.

Мога спокойно да го отрека, помисли си Чарли.