Софи Хана - Ранима близост

— Но ти каза, че Санди Фрийгард вече била ходила в полицията, когато започнала да излиза с Робърт.

Кимвам.

— Ако си интимен приятел с жертва на изнасилване, ще знаеш как върви разследването, нали? Полицията ще информира жертвата, а тя ще споделя с приятеля си. Може би Джулиет, другият мъж или Робърт, или и тримата са искали да могат отблизо да следят действията на полицията по случая на Санди Фрийгард. Нали винаги сме знаели, че Робърт е маниак на тема контрол? — Не мога да спра сълзите, които потичат при тези ми думи.

Знаеш ли кое е най-лошото? Всички мили, любящи слова, които си ми казвал, всички прекрасни неща, които си правил за мен, станаха още по-ясни и осезаеми в ума ми, откакто ме отхвърли в болницата. Щеше да е по-добре, ако можех да извадя на преден план лошите неща, да ги сложа под прожектора. Тогава може би щях да открия някаква тенденция, която не съм забелязала досега, и ще мога да докажа на сърцето си, че се е излъгало в теб. Но се сещам единствено за твоите страстни думи. Нямаш представа колко си ми скъпа. Казваше ми го в края на всеки разговор по телефона вместо довиждане.

Паметта ми се е обърнала срещу мен, опитва се да ме сломи с контраста между поведението ти тази сутрин и поведението ти в миналото.

— Защо Джулиет е смазала с камък главата на Робърт? — пита Ивон, взима половината от моя сандвич и отхапва. — Защо иска да те провокира и измъчва?

Нямам отговор на тези въпроси.

— Защото Робърт е влюбен в теб. Това е единственото възможно обяснение. Накрая е събрал смелост да й каже, че я напуска заради теб. Тя е ревнива — затова те мрази.

— Робърт не е влюбен в мен. — Тежестта на тези думи ме смазва. — Каза ми да се махам и да го оставя на мира.

— Не е бил на себе си. Наоми, тя се опита да го убие. И твоят мозък да е кървял, да е бил с отоци и да си била в безсъзнание дни наред, и ти нямаше да знаеш какви ги говориш. — Ивон бръсва трохите от канапето на пода. За нея това е чистене. — Робърт те обича — настоява тя. — И ще се оправи.

— Чудесно. И аз ще трябва да живея щастливо до края на живота си с изнасилвач. — Втренчила съм се в трохите на пода. Не знам защо се сещам за приказката за Хензел и Гретел. Храната е важна част във всяка спасителна мисия. „Магре дьо канар о поар“ от „Бей трий“. Храна имаше и върху масата в малкия театър, където бях изнасилена, ястие след ястие.

— Остави този сандвич — сопвам се на Ивон. — Гладна ли си?

Тя ме поглежда виновно, засрамена, че може да мисли за храна в такъв момент. Аз също мисля, макар да не съм в състояние да хапна и залък.

— Колко е часът? В „Бей трий“ дали още приемат поръчки?

— „Бей трий“ ли? Най-скъпият ресторант в окръга ли имаш предвид? — Изражението на Ивон се променя — съветничката на изпаднали в беда е заменена от строгата икономка. — Оттам Робърт беше взел храната, когато се запознахте, нали?

— Не е каквото си мислиш. Не искам да отида там, водена от носталгия по доброто старо време — казвам аз мрачно, вече съм мъртва за онова, в което вярвах: минало, бъдеще, настояще. Това, което ти ми причини, е по-лошо от онова, което ми стори изнасилвачът. Той ме направи жертва за една нощ; а ти си се подигравал с мен и си ме унижавал, без да знам, в продължение на една година.

Ивон от самото начало забеляза, че нещо не е наред в отношенията ни. Аз защо не го видях? Защо продължавам да не го виждам? Решила съм да мисля немислимото за теб, да вярвам в невероятното, защото трябва да убия онази част от мен, която продължава да те обича въпреки всичко, което ми казаха. Би трябвало да е малка и чезнеща вече, но не е. Тя е огромна. Неистова. Разпростряла се е вътре в мен като рак, завладяла е прекалено голяма територия. Не знам какво ще остане от мен, ако успея да я залича. Само белези, празнота и зееща бездна. Но трябва да опитам. Трябва да съм безмилостна като наемен убиец.

Ивон не разбира защо изведнъж реших, че ми се излиза, а аз не съм готова да й обясня. Ужасите трябва да се поднасят един по един.

— Като не е носталгия, защо точно в „Бей трий“? Да идем някъде другаде, където няма да се разорим.

— Аз отивам в „Бей трий“ — отсичам и ставам. — Идваш или не?

Сградата, в която се помещава бистрото „Бей трий“, е една от най-старите в Спилинг. Датира от 1504 година. Има ниски тавани, дебели неравни стени и две истински огнища — едното е в бара, а другото — в същинската част на ресторанта. Прилича на добре обработена пещера, макар да е изцяло над земята. Има само осем маси и обикновено се налага да си резервираш места поне месец предварително. Двете с Ивон вадим късмет; късно е, затова ни настаняват на маса, запазена преди седмици от някого за седем и половина. Когато се появяваме, тези хора отдавна са си тръгнали, преситени и доста пообеднели.