Софи Хана - Ранима близост

Тогава защо ме гледаш, като че ли аз съм виновен? Селърс се зачуди дали не развива параноя на стари години.

— Говорих с хората от ОСИКСН за Таня от Кардиф — осведоми го Гибс. — Имат й координатите.

— И?

— Убила се е. Свръхдоза.

— Мамка му. Кога?

— Миналата година. Искаш ли да чуеш още добри новини? Ударихме на камък и със „Спийк аут енд сървайв“. Нищо нямат. Сменили си компютрите, написаното на хартия е много малко. Оставих човек да се рови там, но се съмнявам, че скоро ще научим каквото и да било за авторката на разказ трийсет и едно.

— Мамка му.

— Да. Прав си. Все пак не унивай. — Гибс изкриви устни в подобие на тъжна усмивка. — Скоро заминаваш със Суки, нали? Слънце, забавления и секс. Няма да ти се връща тук.

— На мен ли го казваш — измърмори Селърс, без да обръща внимание на подигравката в гласа на Гибс. Вече започваше да се тревожи какво ще прави след почивката, когато няма да има за какво да мечтае. Според него по-скоро очакването за секс, отколкото самият секс, караше хората да поемат риска на изневярата.

— Ако Стейси разбере, няма да можеш да се върнеш и да искаш. Дали пък да не поканя Суки на сватбата? Би било чудесна изненада за Стейси, а?

Бяха нужни доста усилия, за да се извади Селърс от равновесие, но Гибс от часове работеше по въпроса.

— Какъв ти е проблемът, дявол го взел? Завиждаш ли ми, какво? Ти нали ще ходиш на меден месец? Къде ще го прекарате? На Сейшелските острови ли?

— В Тунизия. Моят меден месец. Разбира се — стара традиция. Когато се жениш, ходиш на меден месец.

— Какво? — Селърс не можа да схване намека, ако имаше такъв.

— Традициите са важно нещо, нали? Не бива да се пренебрегват — заяви Гибс. Последните думи прозвучаха изкуствено, някак преувеличено. По горните му устни бе залепнала пяна от бирата.

Докато слушаше песента, която се носеше от джубокса, Селърс си даде сметка, че с всеки изминал ден все по-малко харесва Гибс.

— Да не би да даваш заден? — попита той.

— Заден за какво? — намеси се глас иззад тях.

— Уотърхауз! Ти какво… О, ти си си взел. — Селърс се зарадва на Саймън. Би се зарадвал на всичко, което щеше да го отърве от неприятен разговор с Гибс на тема чувства. Беше ли изобщо способен Гибс на подобен подвиг?

— Съжалявам, че закъснях — извини се Саймън. — Появиха се някои неща. Досега разговарях с криминалистите по телефона.

— И?

— Препаратът за отстраняване на петна по килима на стълбите в къщата на Хауърт. Под него има кръв — на Робърт Хауърт. — Селърс отвори уста, но Саймън му отговори още преди да бе задал въпроса. — Стълбите се виждат от входната врата. Спалнята — не. Пък и в спалнята имаше прекалено много кръв, нямало е смисъл дори да опитва да я изчисти.

— Какво друго? — попита Селърс.

— Камионът на Робърт Хауърт. По целия под има следи от сперма. Не е негова.

— На бас, че много шофьори лъскат бастуна в каросерията на камиона си, като спират на бензиностанции да почиват — обади се Гибс.

— Не е негова ли? — повтори замислено Селърс. — Това сигурно ли е?

Саймън кимна.

— И това не е всичко. Ключовете за камиона бяха в къщата и върху тях, освен отпечатъците на Робърт са открити и отпечатъци на жена му. Този факт сам по себе си може и да не е от значение. Всички ключове в къщата на Хауърт се държат в глинена купа на масата в кухнята, така че Джулиет може да е докосвала ключовете за камиона случайно, докато е взимала или оставяла ключовете за къщата, но…

— Дългото тясно помещение, за което говорят Келви и Фрийгард… — изрече на глас мислите си Селърс. — Да не е бил камионът на Хауърт?

— И аз това си помислих веднага — призна Саймън. — Но къде е дюшекът? Не беше в камиона, а по матрака от спалнята, върху който лежеше Робърт Хауърт, криминалистите намериха ДНК само от него и от Джулиет.

— Наоми Дженкинс споменава в показанията си за найлонов калъф върху матрака — припомни им Селърс.

— Келви и Фрийгард обаче не казват такова нещо — отбеляза Саймън. — Позвъних на Сам Комботекра да го помоля специално да провери. Нито една от двете не говори за найлонов калъф. И в двата случая матракът е бил гол. И сигурно отдавна е захвърлен на някое бунище. — Той бавно издиша. — Обаче ти си прав. Келви и Фрийгард са били изнасилени в камиона на Хауърт. Едната от надлъжните стени не е метална, а от някакво дебело платно. Просто голямо парче плат всъщност, завързано за пода. Фрийгард беше казала нещо за платнена стена. Сигурно е станало в камиона.