Софи Хана - Ранима близост

— Санди Фрийгард обаче е могла. Запознали се в центъра на Хъдърсфийлд. Нейната кола се блъснала в неговата.

— В неговия камион искате да кажете? — Твърдо съм решена да оспорвам всеки нов факт още с появата му. Трябва да има някаква грешка. Не познавам този старши следовател Комботекра, защо трябва да вярвам на думите му?

— Не, Робърт бил с колата си — „Волво“. Инцидентът станал по вина на Фрийгард и тя много се разстроила. Робърт проявил голямо разбиране, явно, и накрая двамата отишли да пият кафе. Така започнала връзката им.

— Но… не! Съвпаденията са твърде много!

— Ти ли ми го казваш? — хапливо пита сержант Зейлър. — И аз не разбирам. Ти и Санди Фрийгард сте били нападнати по един и същи начин, вероятно от един и същи мъж, след това и двете сте имали връзка с Робърт Хауърт. Как е възможно това?

Явно е объркана и това ме плаши повече от собственото ми недоумение.

— Кога? — питам аз. — Кога тази Санди е излизала с Робърт?

— През ноември 2004. Била е изнасилена през август същата година.

През последната седмица чувам думата „изнасилване“ толкова много пъти. Но вече не се ужасявам от нея. Загубила е силата си.

— Аз се запознах с Робърт през март 2005. Те кога са се разделили? — Имам ужасно предчувствие за отговора на сержант Зейлър. — О, боже. Да не би да не са скъсали?

— Разделили са се, спокойно. В края на 2004, точно преди Коледа. Да не си помисли, че Робърт е излизал едновременно и с двете?

— Не. Само защото…

— Какво ти пука? Той е живеел с жена си, докато е излизал с теб. Нали не си смятала, че спи само с теб?

— Това е съвсем различно. Аз знаех за Джулиет. Разбира се, че щеше да ми бъде ужасно неприятно, ако откриех, че през цялото време, докато сме били заедно, Робърт ме е лъгал, като е премълчавал съществуването на тайна любовница. — Няколко пъти поемам дълбоко дъх. — И защо са скъсали, Робърт и тази Санди Фрийгард? Казала ли е?

— Старши следовател Комботекра я е разпитал подробно за връзката й с Робърт, включително и за раздялата им. Изглежда Робърт е бил идеалният партньор — много внимателен и съпричастен, — докато един ден й казал, че всичко е свършило, ей така съвсем неочаквано. Просто си тръгнал. Дошъл, изпълнен с угризения и чувство за дълг и казал, че не е честно спрямо жена му и край. Така че… — Тя сви рамене.

— Какво така че? — гневно избухнах аз. — Опитваш се да го изкараш развейпрах — някой, дето един ден е лудо влюбен, а на другия — вече не те познава, така ли? Нищо подобно. В мен е влюбен вече цяла година. Невъзможно е да се обърне срещу мен.

— И Санди Фрийгард не е могла да го разбере — спокойно казва сержант Зейлър. — Наоми, хиляди мъже — особено женените — се кълнат във вечна любов до момента, в който решават, че повече не искат да имат нищо общо с теб.

— Робърт не е като другите мъже и се ръководи от съвсем други подбуди. Ако го познавахте, щяхте да ме разберете.

Сержант Зейлър включва двигателя на колата.

— Затвори вратата — нарежда тя. — Трябва да се върна. Няма да разнищим тази работа, като седим тук. — Потегля и вади цигара. Запалва. Жалко че не пуша. — Санди Фрийгард и Робърт никога не са правили секс. Това не важи за теб и Робърт, предполагам.

— Разбира се. Ние правехме секс всеки четвъртък в продължение на три часа. Обаче не се изненадвам, че тя не е искала — били са минали само три месеца.

— Тя е искала. Робърт е настоявал да изчакат, смятал, че й е рано, не била готова още. Тя му казала какво й се е случило.

Очите ми се пълнят със сълзи.

— Такъв е той — казвам аз. — Толкова е грижовен.

— Санди Фрийгард се е дразнела от това. Искала е да се отнасят с нея като с нормален човек, а той все й повтарял да не бърза, да не се изхвърля. Съветвал я да не организира групата за подпомагане, да не се обучава за съветник, изобщо спирал я за всички хубави неща, които искала да прави. Според него не била готова и нямало да може да се справи, ако поеме прекалено много ангажименти.

— Сигурно е бил прав. — Защитавам те, въпреки че ти току-що разби сърцето ми. Един ден ще изчистим недоразумението и ти ще си вземеш думите обратно. Защо си бил в Хидърсфийлд с кола, а не с камиона? Защо не си бил на работа в онзи ден?

Сержант Зейлър клати глава.

— От Сам Комботекра разбирам, че Фрийгард е истински огън. Преодолява шока, като излага на показ себе си и преживяния ужас, опитвайки се да постигне с това нещо положително за себе си и за други. Комботекра казва, че тя е самото вдъхновение за всички около нея.