Софи Хана - Ранима близост

Саймън млъкна и се намръщи, забелязал грешка в разсъжденията си.

— Да, ама Наоми Дженкинс изобщо не му е казала за изнасилването и от думите й личи, че той се е отнасял с нея по коренно различен начин, съвсем не като с жертва. Двамата легнали само няколко часа след запознанството си.

— Това са глупости — прозина се Гибс. — Никога не съм чувал съпрузи да страдат от имитационен синдром на Мюнхаузен. Това си е индивидуално заболяване. Човек не би тръбил, че е болен. Как са разбрали, че и двамата имат такъв синдром?

— Сигурно си прав — съгласи се Саймън. — Обаче мога за всеки случай да попитам специалист.

— Специалист! — презрително излая Гибс.

— Това е най-странното нещо, с което съм се сблъсквал през живота си — призна Селърс, сбърчил чело в стремежа си да се съсредоточи максимално. — Робърт трябва да е свързващото звено — Джулиет знае за изнасилванията с подробности, а две от жертвите са излизали с Хауърт… и това е. Излизали с него. Ама има ли логика да твърдим, че той е свързващото звено, като се е запознал с Фрийгард и Наоми, след като са били отвлечени и изнасилени?

Саймън прокара пръст по ръба на чашата си.

— „На човешката неувереност се дължи цялата сила на аргументите човешки. И докато не паднем, не знаем, че говорейки, сме правили грешки.“

— Какви са тия тъпотии? — сопна се Гибс.

— Джулиет Хауърт го написа по време на разпита — обясни му Селърс.

— От К. Х. Сисън е — добави Саймън. — Той умря наскоро. Стихотворението се казва „Неувереност“.

— Страхотно. Що не вземем да си организираме поетичен кръжок — изсъска Гибс.

— Мислиш ли, че означава нещо? — попита Селърс. — Дали Джулиет Хауърт не се опитваше да ни каже нещо с това?

— И ви го е казала от ясно по-ясно — Гибс изглеждаше отвратен. — Подиграва се с нас. Дайте ми пет минути насаме с нея…

— Намеква, че грешим за всичко — Саймън се опитваше да не звучи много обезверено, макар че точно така се чувстваше. — И че ще го разберем едва когато ще е твърде късно. Или пък че тя едва наскоро и твърде късно е разбрала колко погрешна е била представата й за Робърт и затова се е опитала да го убие? Не, това е пресилване на фактите определено. Как върви проучването на досегашния й живот? — смени темата той. — Намери ли се нещо, дето да дава надежда, че ще ни отведе до съучастника й, ако има такъв?

— Имам списък на старите й приятели, един-двама клиенти — отговори Селърс. — Родителите й бяха много отзивчиви. И съкрушени, че единственото им дете е обвинено в опит за убийство. Не беше особено приятна задачата да им съобщя това.

— Клиенти от времето, когато е правела и продавала глинени къщички ли?

— Да. Доста добре е печелела. Нейни произведения се предлагали известно време в магазините „Ремикс“.

— Значи има ум за бизнес — Гибс изглеждаше доволен от себе си. — Кажи му интересното.

— Тъкмо се канех. — Селърс отново се обърна към Саймън. — Не се е виждала с тях от години — с хората от списъка. Всъщност от 2001-ва насам с никого не се вижда освен със съпруга си — тогава получила нервен срив в резултат на прекалено много работа.

— Не ми прилича на нервен човек — каза Саймън, спомняйки си увереното, почти царствено поведение на Джулиет Хауърт. — Точно обратното. Сигурен ли си?

Селърс му хвърли смразяващ поглед.

— Говорих с жената, която е била нейна лекарка тогава — отговори той. — Джулиет Хауърт не станала от леглото в продължение на шест месеца. Изглежда, години наред е работила като луда, без почивка, без отпуски. Просто… се е изтощила.

— Била ли е омъжена за Робърт по това време?

— Не. Живеела сама преди срива, после се върнала при родителите си. Омъжила се за Робърт през 2002-ра. Тази сутрин разговарях надълго и нашироко и с двамата й родители. Норман и Джоан Хесълхърст. И двамата твърдят, че Джулиет за нищо на света не би наранила Робърт. Но също така убедено разправяха, че искала да общува с тях и ги канела на гости, а ние знаем, че не е така.

— Не лъжат — обади се Гибс. — Иска им се да чувстват, че дъщеря им има нужда от тях. Като всички родители.

— Джулиет и Робърт се запознали в магазин за видеотехника — продължи Селърс. — В Сисингхърст, Кент. В „Блокбъстър“ на Стемърс Роуд, недалеч от къщата на Хесълхърст. При едно от първите излизания на Джулиет след нервния срив. Била забравила да си вземе портмонето и го осъзнала чак на касата, което много я разстроило. Робърт Хауърт бил в магазина, на опашката зад нея. Платил вместо нея и я изпратил до тях. И двамата родители гледат на него едва ли не като на светец. Джоан Хесълхърст се тревожи за Робърт толкова, колкото и за дъщеря си. Според нея на него трябва да благодарят, че Джулиет стъпила отново на крака. Той явно е бил изключително всеотдаен към нея.