Софи Хана - Ранима близост

— Ергенски вечери — повтарям едва чуто аз и усещам студ и вцепенение. Думата „жълъд“ звъни в главата ми.

Затварям очи и виждам дървени подпори, увенчани с резбовани жълъди. Главата ми се замайва, имам чувството, че ще припадна.

— Знаех си, че ще ме разбереш — казва мъжът. — И ти като мен имаш нюх за бизнес, също като майка ми. Тя натрупа цяло състояние с това, което най-добре умееше да прави — много умна жена. Възхищавам се на успелите жени. — Започва да реже панталоните ми. Най-напред се захваща да изреже дупка на коляното. — Ту-туу — захилва се той срещу мен. — Здрасти, коленце.

— Развържи ме. Имам чувството, че гърбът ми ще се счупи.

— Майка ми разкри пред мен вашата голяма тайна.

— Каква тайна?

— Вашата, в смисъл на жените. Всички имате фантазии да бъдете изнасилени. Аз ви давам възможност да изживеете фантазиите си. Давам ви това, което не смеете да си поискате. Не че съм някакъв алтруист; защо да се преструвам. Голям късмет имам. Не са много хората, които толкова да харесват работата си като мен. Макар да имаше и трудни времена, най-вече благодарение на Робърт. След случката с уелската сервитьорка, когато започнах да организирам нещата по-професионално, ми беше много трудно да го убедя да се размърда. Все аз трябваше да играя главната роля. Напразен труд е да се опитваш да убедиш брат ми да прави нещо, дето не му е по сърце. Дай му на него да хвърчи из облаците. Прие само да откарва до вкъщи главните ни актриси след представлението. Той откара и теб. — Наблюдаваше лицето ми. После се усмихна. — Не си знаела. Да, именно Робърт те откара благополучно до колата ти. Естествено не си го видяла, защото беше с маска на очите.

— Искал си да играе по-съществена роля и затова си го заставил да изнасили Пру Келви. Изнуди ли го с нещо?

Анджили се усмихва и клати глава.

— Ти май си решила, че съм някакъв тиранин. А аз всъщност съм много мекушав. Робърт не хареса преживяването с госпожица Келви и аз съжалих, че съм му го уредил. От онази нощ двамата не сме си продумали и дума. — Отново клати глава. — Робърт настоя девойката да не сваля маската от лицето си през цялото представление, което не се хареса на клиентите. Някои изразиха недоволство, включително и бъдещият младоженец, и се наложи да им връщам част от парите. Всички те обичат да виждат очите — прозореца към душата и така нататък.

— Защо е държал да си остане с маската? — питам аз, искам да видя как ще ми отговори.

— От къде да знам, по дяволите? — На другия крачол отрязва по-голяма дупка около коляното. — Този въпрос би трябвало на Робърт да го зададеш. Сигурно го е било страх да не го разпознае. Робърт е песимист. Може да се е страхувал да не я срещне някой ден.

Кимвам доволна, че брат ти не знае нищо.

— Защо избираш жени със собствени сайтове? Защо не отвличаш случайни жени от улицата?

— Защото, скъпа ми Наоми, за жените е много по-страшно, когато имат чувството, че са избрани. Ти не си ли се питала защо точно теб? И от къде съм знаел всички подробности за теб? Зловещо е; много по-лошо, отколкото да те грабнат от улицата, без да знаят коя си. Не, именно личното отношение поражда страха в очите на жената, а страха в очите, както постоянно ми повтарят клиентите, е най-важното нещо.

Усмихвам се студено.

— Личното отношение. Добре звучи. Прав си, наистина е по-лошо. Обзалагам се, че ти се иска ти да го беше измислил.

Анджили се сковава.

— Стига приказки. — Кляка до стола ми отстрани и започва да реже единия крачол отдолу нагоре.

— Малко е недостойно, не мислиш ли? Да крадеш чужди идеи и да ги представяш като свои.

— Щом казваш. Сега, да не забравяме дългия конусообразен предмет, който ти бе така добра да донесеш, и всичките възможни начини за употребата му… Готово! — Единият ми крачол е на пода, нарязан на парчета. От страх млъквам. Не мога да дишам.

— Каквото и да ти е разправял Робърт, той не те обича, нито му пука за теб. — Анджили изглежда доволен от себе си. — Пука му единствено за мен. Защо според теб полага какви ли не усилия да се срещне с моите главни изпълнителки след представлението и да ги накара да се влюбят в него?

— А според теб? — успявам да попитам аз.

— Много просто: въпрос на съревнование. Аз съм олицетворение на успеха, а Робърт — на провала. Винаги е било така, както се казва във филмите. След като баща ми си обра крушите, майка ми си го изкара на Робърт. Татко никога не е харесвал Робърт и като си отиде, майка сякаш си постави за цел да съсипе живота на Робърт. А аз бях непогрешимият; златното момче на мама. Робърт винаги тайничко си е мечтал да ме надмине, да докаже, че е по-добрият. Ето какво прави: разбира кои са жените, които, да го кажем така — бяха проявили нежелание да го направят с мен, очарова ги или ги манипулира, докато започнат да драпат със зъби и нокти да го направят с него.