Софи Хана - Ранима близост

— Опасен брутален тип?

Саймън кимна, усещайки как кожата му пламва.

— Греъм Анджили. — Вече вървеше към вратата и потупваше джобовете си да намери ключовете за колата. Прауст го последва; Саймън с изненада откри, че инспекторът — обикновено толкова бавен във всичко — можеше да тича по-бързо от него.

И двамата мъже следваха една и съща логика: Наоми Дженкинс бе взела чантата на Чарли, значи разполагаше с ключовете от дома й. Ако Оливия наистина бе видяла двама души в къщата, Наоми можеше да е вътре заедно с Анджили. Трябваше да бързат.

Снежния човек изчака, докато се качат в колата и потеглят, и след като вече летяха с два пъти по-голяма скорост от разрешената, зададе своя въпрос:

— Става дума за нещо дребно, нищо и никаква подробност, но все пак да попитам защо Греъм Анджили е в къщата на сержант Зейлър? От къде знае къде живее тя?

Саймън не отделяше очи от пътя и мълчеше.

Когато Прауст пак заговори, тонът му беше тих и учтив, устните тънки и побелели.

— Чудя се колко ли души ще трябва да си стягат багажа, след като всичко това приключи.

Саймън стисна волана, сякаш това бе единственото нещо на света, което му принадлежеше.

Събота, 9 април

Греъм Анджили стои над мен, хванал ножицата, която донесох от вкъщи. Щрака във въздуха пред лицето ми. Остриетата издават режещ метален звук. В другата ръка Анджили държи моя чук.

— Да дойдеш така добре оборудвана — колко умно!

В главата ми се върти една-единствена мисъл — той не може да победи. Историята не може да свършва така — да извърша тази глупост да дойда тук, като знам, че има вероятност той да е вътре, и да донеса всичко, което му е необходимо, за да ме унижи и съсипе. Опитвам се да не мисля за собственото си безразсъдство. Как можах изобщо да си помисля, че съм в състояние да го надвия — луда работа. Но няма смисъл да се самообвинявам сега. Преди три години си позволих да се чувствам безсилна в негово присъствие и точно такава бях — абсолютно безпомощна. Този път ще е различно.

Като за начало няма да показвам страх. Няма да треперя, няма да се моля. Досега не съм — нито когато допря ножицата до гърлото ми, нито когато ме върза за един от двата дървени стола с прави облегалки в кухнята на Чарли. Мълчах и се стараех лицето ми да е абсолютно безизразно.

— Като в доброто старо време, а? — усмихна се той. — Само дето си облечена. Засега.

Ръцете ми са вързани една за друга зад облегалката, а глезените ми — за задните крака на стола. Опъването на мускулите в бедрата започва да става болезнено. Анджили затваря ножицата и я оставя на кухненската маса. Търкаля дръжката на чука между дланите си.

— Виж ти, виж ти — мърмори. — Какво имаме тук? Дълъг конусообразен предмет със заоблени ръбове в горната широка част. Предавам се. Да не е някаква специална секс играчка? Голям бронзов вибратор?

— Защо не седнеш на него да провериш? — казвам аз и се надявам да си помисли, че не ме е страх.

Той се захилва.

— Този път ще ми се опънеш, а? Правилно постъпваш, както понякога казваме в Йоркшир. Обичам разнообразието.

— Затова ли правиш все едно и също: връзваш жени и ги изнасилваш? Дори приказваш едно и също: „Искаш ли да загрееш преди представлението?“ Каква тъпа реплика. — Насилвам се да се изсмея. Каквото и да му кажа, както и да се държа — предизвикателно или плахо, — все едно е, той ще направи каквото си е решил. Той знае как иска да свърши всичко това. Думите ми не могат да му повлияят, нито да го засегнат, защото не взима нищо присърце. Става ми по-лесно да говоря, щом осъзнавам това. — Може би си мислиш, че си авантюрист, но си загубен без твоя тъп сценарий. Той си остава един и същ за която и да е жената — Джулиет, аз, Санди Фрийгард…

Свъсените вежди се отпускат и кожата около очите му се набръчква, когато устните му се разтеглят в крива усмивка.

— Откъде знаеш за Санди Фрийгард? От Чарли Зейлър, обзалагам се.

— Или от Робърт.

— Добър опит. Чарли ти е казала. — Анджили вдига нос и души въздуха. — Да, усещам я, не мога да сбъркам тази миризма на женска солидарност и взаимопомощ. Вие двете да не би да везате гоблени заедно в свободното си време? Сигурно много сте се сближили, щом разполагаш с ключове от дома й. Малко непрофесионално от нейна страна, бих казал. Макар да бе далеч по-непрофесионално да върши делата на мрака с твоя покорен слуга. Това е най-голямата фо па 23 23 Faus pas (фр.) — погрешна стъпка. — Б.пр. на сержанта досега.