Софи Хана - Ранима близост

Мълчанието бе най-добрата перспектива пред Саймън. Зачуди се дали до известна степен не му се искаше Прауст да го пречупи и да го застави да каже всичко за Чарли и Анджили. Дали Снежния човек щеше да каже нещо по този въпрос, от което щеше да олекне на Саймън.

— Може би трябва да попитам Наоми Дженкинс. Разговорът с нея със сигурност ще е по-полезен от разговора с теб. Какво сте направили досега, за да я издирите?

Най-после въпрос, на който Саймън можеше да отговори, без да измисля лъжи.

— Няколко униформени полицаи я чакат пред болницата. Според Селърс Чарли е убедена, че Дженкинс ще отиде там да види Робърт Хауърт.

— Значи ти и сержант Зейлър общувате чрез Селърс. Интересно. — Инспекторът направи още един бавен кръг около Саймън. — Защо иска Дженкинс да се види с Робърт Хауърт? Тя нали знае, че той е изнасилил Прудънс Келви? Сержант Зейлър й е казала?

— Да. Не знам защо иска да го види, но явно това иска. И то много.

— Уотърхауз, два часа през нощта е! — Прауст почука с пръст по часовника си. — Досега трябваше да се е появила в болницата, ако беше тръгнала за там. Сержант Зейлър е сгрешила. Има ли наши хора пред къщата на Дженкинс?

По дяволите.

— Не, сър.

— Не, разбира се. Ама че съм глупав. — Гласът му бе изтънял и думите полетяха срещу Саймън като оловни куршуми. — Веднага прати някого там. Ако не е там, провери в къщата на бившия съпруг на Ивон Кочин. После у родителите на Дженкинс. Изумен съм, че трябва да изговарям тези неща, Уотърхауз. — После, сякаш изплашен, че е бил прекалено изтънчен в неодобрението си, Прауст кресна: — Какво ти става? Не би трябвало да се нуждаеш от оглупял от безсъние старец като мен, за да свършиш такива елементарни неща!

— Бях зает, сър. — Всички други са в проклетата Шотландия, сър. — Чарли е казала, че Дженкинс ще отиде направо в болницата. И понеже от всички нас тя е разговаряла последна с нея, предположих, че знае какво говори.

— Намери Дженкинс, и то бързо! Искам да знам защо е побягнала. Нейното алиби за периода, когато е бил нападнат Робърт Хауърт, никога не ми е звучало убедително. Разполагаме само с показанията на най-добрата й приятелка, която на всичкото отгоре е проектирала сайта на Греъм Анджили!

— Досега не сте поставяли под съмнение алибито й, сър — измърмори Саймън.

— Е, сега го поставям. Как няма да го поставям, като целият случай е такава каша, Уотърхауз! Непрекъснато се въртим в кръг. Гоним си опашките! Погледни само това голямо черно петно — Прауст посочи към бялата дъска на стената в залата на Криминалния отдел, на която Чарли бе написала с черен маркер имената на всички замесени в случая и бе нарисувала стрелки там, където имаше връзка между лицата. Инспекторът беше прав — имаше повече връзки, отколкото можеше да се очаква. Диаграмата на Чарли бе заприличала на патологично дебел паяк — огромна черна маса от черти, стрелки, кръгове и зигзази. Изображение на хаоса. — Да си виждал някога нещо по-незадоволително? — попита Прауст. — Защото аз не съм!

Като каза незадоволително, помисли си Саймън, та се сетих:

— Джулиет Хауърт престана да говори, сър.

— Че тя започвала ли е някога?

— Не, имам предвид съвсем. Два пъти опитах да я заговоря и двата пъти запази пълно мълчание. Знаех, че така ще стане. Колкото повече се доближаваме до истината, толкова по-малко ще говори. Имаме достатъчно доказателства да я пратим пред съда, но…

— Но това не е достатъчно — довърши Прауст вместо Саймън. — Ще ми се да я изправим пред съда, за да угодя на висшестоящите, но също така искам и да разбера какво е станало. Искам да видя ясна картина, Уотърхауз.

— Аз също, сър. Започва малко да се прояснява. Знаем, че Анджили е подбирал жертвите си от сайтовете им в интернет, поне два от сайтовете са проектирани от Ивон Кочин.

— Ами Таня, сервитьорката от Кардиф, която се е убила, оная, дето не могла да пише правилно? И тя ли е имала уебсайт?

— Тя е единственото изключение — призна Саймън. — Можем да обясним публиката, наблюдавала изнасилванията Анджили е взимал пари да организира ергенски вечери за хардкор порно маниаци. Аз вече намерих интернет форуми, в които се споменава за неговата дейност. С това бях зает…

— Значи се ровиш в интернет, вместо да говориш със сержанта си или да търсиш Наоми Дженкинс — каза многозначително Прауст. — Или да ми кажеш истината за това, което всъщност се случва в странния ти мозък и още по-странния ти живот, Уотърхауз. Извини ме за нетактичността.