Софи Хана - Ранима близост

Мн. се тревожа. Надявам се, че каквото и да правиш, то не е налудничаво или животозастрашаващо.

Тревожи се за нея. Изпълва ме непоносима болка. Няма нищо по-мъчително от това да откриеш доказателство, че човек, който е съсипал живота ти, е способен да бъде мил с някой друг.

Не е възможно — мисля аз и цялата треперя. Чарли Зейлър не може да е любовница на Греъм Анджили. В понеделник можех да говоря с когото и да е от следователите за изчезването ти; но дадох на нея визитката на „Силвър Брей“. А то да се окаже, че тя спи с брат ти?

Не вярвам в съвпадения.

Чувам шум от отваряне и затваряне на кола на улицата пред къщата. Сигурно е той. Тичам във вестибюла и заставам до входната врата. Пускам въжето на пода до краката си, стисвам дръжката, готова да я натисна, щом звънне звънецът. Едно леко натискане ще свърши работа.

После чувам шум, какъвто си представям, че ще издаде вратата, когато я отворя. Само дето шумът не е плод на въображението ми; чувам го наистина. Вътре в къщата, идва отнякъде зад мен, където трябва да цари тишина. От изненада изпускам чука и той пада на пода. Сподавям вика си и се навеждам да го вдигна, но не мога да го видя. Ръцете ми се заплитат в намотките на въжето.

Изведнъж преддверието става по-тъмно. Как така? Дали не съм чула шума от изгарянето на някоя електрическа крушка? Не — вратата на хола е почти изцяло затворена. Стегни се, нареждам си аз, но сърцето ми бие като лудо, ще се пръсне. Трябва да се овладея.

Чувам стъпки, идват към вратата. Падам на колене и започвам да опипвам пода за чука.

— Къде е? — шепна отчаяно. Някой звънва на вратата. Чува се женски глас:

— Чар? Чарли?

Задържам дъх. Не е брат ти. Не знам какво да правя сега. Кой друг може да е? Кой идва на гости в един часа през нощта?

Чувам гласа да мърмори: „Що за тъпо посрещане е това?“, но не смея да отворя вратата. Пръстите ми напипват дръжката на чука. Дали да кажа нещо?

— Чарли, отвори вратата, за бога!

Ако съдя по гласа, жената е много разтревожена, сигурно тя е писала бележката, която намерих, а не Греъм Анджили. Но бележката беше в хола, на масата. Не върху килима в преддверието под отвора за пощата, където би трябвало да бъде…

Жената тропа с юмруци по матовото стъкло. Оставям чука и на четири крака се връщам в хола, отварям вратата с глава. И тогава го виждам. Стои, широко разкрачен, насред хола. Усмихва ми се.

— Наоми Дженкинс. От плът и кръв — казва той.

Завладява ме неистов страх. Опитвам се да се изправя, но той ме дръпва към себе си и слага ръка на устата ми. Мирише на сапун.

— Шшшт. Слушай. Чуваш ли? Стъпки. Затихват, затихват и… ето! Сестричката на Чарли нацежда дебелия си гъз в колата.

Чувам отново двигателя. Допирът му изгаря кожата ми. Притъмнява ми.

— Ето, тръгва. Чао, грозна дебелано. — Все още притиснал ръка към устата ми, той доближава устни до ухото ми и прошепва: — Здравей.

9 април 2006

За първи път откакто работеше в полицията, Саймън се радваше, че ще види Прауст. При това той се обади на инспектора и му каза да дойде. Удари го на молба едва ли не. Само и само да не остава насаме с мислите си. Нещо не е наред с живота ми, щом в критични ситуации се обаждам на Снежния човек, помисли си Саймън. Просто нямаше на кого друг. Само в компанията на Чарли щеше да се почувства по-добре и сега като я нямаше, не се сещаше за никой друг. Да се обади на родителите си беше немислимо. Само да усетеха, че има и най-малък проблем, гласовете им изтъняваха от тревога и Саймън трябваше да забрави за своите неприятности и да утешава тях.

Все още имаше чувството, че Чарли е изчезнала, макар Селърс да му се беше обадил да го осведоми за всичко. Знаеше къде е тя, че Гибс е с нея, че е в безопасност. Знаеше и друго — че е спала с Греъм Анджили. Сериен изнасилвач. Без да знае какъв е, кой е. Тази мисъл сви стомаха на Саймън на топка. Щеше ли някога Чарли отново да бъде каквато беше след подобно преживяване? Какво да й каже, като я види следващия път?

Ако изобщо я види пак. Беше избягала, без дума да му каже. И дори сега, след като вече знаеше, че е разбрал къде е, пак не му се обаждаше. Нейният телефон беше в чантата й, която сега бе у Наоми Дженкинс, но можеше да използва телефона на Гибс.

Тя говори със Селърс и Гибс. Само с теб не иска да говори.

Ами защо ли да иска? Някога да й е бил от полза? Преди няколко месеца пътуваха с колата за Силсфорд, имаха среща в тамошния участък. Той шофираше, радиото свиреше и Чарли му каза да се заслуша в една песен. Саймън още помнеше текста, пееше се за това как някой носел само болка на другия. Тогава Чарли каза: „Не знаех, че си фен на Кайзер Чийфс. Или може би си пуснал тази песен по друга причина?“ Отначало изглеждаше надменна, после явно се разочарова, когато Саймън й каза, че това е радиото, а не диск, и че не е избирал той песента, дори не я е чувал.