Софи Хана - Ранима близост

Отивам направо в работилницата, отключвам вратата, взимам най-големия набивен чук и премервам тежестта му с длан. Почуквам златната му глава с пръсти. Винаги ми е било приятно да държа набивен чук — харесва ми липсата на прави линии. На форма са същите като чукалата, с които някои хора счукват черен пипер или чесън, само че са направени от дърво и бронз. С този чук в ръката мога да причиня сериозни щети и точно това се каня да направя.

На пода под масата има въже. Взимам го. После взимам още едно. Нямам представа каква дължина ще ми свърши работа. Свикнала съм да овързвам опаковани слънчеви часовници, а не мъже. Накрая решавам да взема всички въжета, които имам, и едни големи ножици. Заключвам работилницата, влизам в колата и поемам към къщата на Чарли.

Никой не може да ме вини за това, което се каня да направя. Ще направя услуга на обществото, абсолютно наложителна. Нямам избор. Твърде много време мина, откакто Греъм Анджили ни изнасили, всички нас — Джулиет, мен, Санди Фрийгард. Саймън Уотърхауз ми каза в сряда, че за отдавна извършени изнасилвания, наказанията са малки, а Чарли ми каза, че не разполагат с ДНК материал от нападението срещу Санди Фрийгард. Имат само за Пру Келви, а Анджили не я е пипвал. Ще бъде само неговата дума срещу моята.

В къщата на Чарли е тъмно. Беше тъмно и преди четирийсет и пет минути, когато Тери — твоят колега, както ми е приятно да мисля за него — ме остави на тази улица, за да си взема колата. Тогава още не бях готова да вляза в къщата. Не бях въоръжена.

Сградата изглежда празна, излъчва студено спокойствие. Ако брат ти Греъм е вътре, сигурно спи. Изваждам ключовете на Чарли и колкото се може по-тихо започвам да ги пробвам един по един в ключалката на входната врата. Третият влиза. Завъртам го бавно и после сантиметър по сантиметър отварям вратата.

Държа чука в ръка и чакам очите ми да привикнат е тъмнината. После тръгвам нагоре по стълбите. Едно от стъпалата леко скръцва, но не би могло да събуди дълбоко заспал човек. На горната площадка има три врати. Предполагам, че водят към две спални и баня. Влизам на пръсти в едната спалня, после в другата. Никой. Проверявам и в банята: и тя е празна.

Не съм толкова изплашена, колкото навярно би трябвало да съм. Отново съм превключила в режим „мога да се справя с всичко“. Последния път, когато се чувствах така, отидох в полицията и казах, че си ме изнасилил. Слава богу, че го направих. Благодарение на мен опитът на Джулиет да те убие не успя.

Връщам се на долния етаж и през цялото време държа чука на нивото на главата, в случай че ми се наложи внезапно да го използвам. Въжето е преметнато през ръката ми, а чантата ми виси на врата. Отварям единствената врата в преддверието и се озовавам в тесен хол с отворена стъклена врата през средата, зад която се вижда малка разхвърляна кухня е голяма купчина мръсни съдове отстрани на мивката.

Доволна, че в къщата няма никой, пускам пердетата в хола и опипвам стените близо до вратата, за да намеря ключа за лампата. Ако Греъм Анджили се върне в къщата и види, че свети, ще си помисли, че Чарли си е у дома. Ще позвъни. Аз ще отворя вратата, не толкова, че да ме види, и ще се скрия зад нея и когато той я бутне, за да влезе, ще го халосам с чука.

Примигвам, заслепена от внезапната ярка светлина, която облива стаята. Виждам настолна лампа. Светвам нея и гася основното осветление. На масата, до лампата, има бележка, в която пише:

„Къде си, по дяволите? Не си оставила ключ. Отивам да взема нещо за ядене и нещо по-силно за пиене. Ще се върна по-късно. Позвъни ми на мобилния, щом прочетеш това съобщение. Мн. се тревожа. Надявам се, че каквото и да правиш, то не е налудничаво или животозастрашаващо.“

Пускам моментално бележката, след като я прочитам. Не искам да държа писаното от брат ти, не искам да докосва кожата ми. Съобщението ме обърква. Защо му трябва на Анджили ключ? Трябва да е бил вече вътре в къщата, щом е оставил бележката на масата. После ми хрумва, че ако иска да излезе, ще му трябва ключ, за да може отново да влезе. Сигурно е някъде наблизо и често-често звъни да види дали Чарли се е върнала. Обаче откакто съм тук, никой не е звънял. Защо не опитва по стационарния?

А и входната врата беше заключена, когато дойдох. Кой я е заключил, ако Анджили няма ключ? Изваждам мобилния телефон на Чарли от чантата си. Изключен е. Включвам го, но не знам пин кода, така че нямам достъп до съобщенията й и не мога да видя има ли есемеси от Анджили.